Бащата на зверски убития Ангел Петров от Катуница още търси справедливост и възмездие за смъртта на 19-годишния си син. Само пред bTV той се съгласи да разкаже за болката и огорчението си от продължаващата съдебна сага.

Почти три години след убийството на Ангел, животът на неговия баща е постоянна битка с правосъдието и тежкия спомен за прегазения му син.

„Каквото се случи, се случи преди три години вече... Животът вече е безсмислен! Не само за мен, а за семейството ми. Мъката е голяма. Ако кажа, че не се събуждам всеки ден с тази мъка, значи, че лъжа... Водим дела. Киро си пуснал пак пипалата”, казва Атанас Петров, баща на убития Ангел.

Днес той още търси справедливост. Опитва се да осъди мъжа от Столипиново, който във фаталната вечер размахваше меч срещу хората от Катуница.

„То си е обществена тайна. Техните (на Рашкови) коли останаха тук! Макар че и Ангел Рашков, и другите - и синовете му, и племенникът му, защото аз съм ги видял с очите си, те сега могат да си твърдят каквото искат, аз си знам, че съм ги видял с очите си, че бяха тук, начело на групата... За въпросния Нихат Али Ариф - с меча, и с него се водят дела и се прекратяват. Кирил извади меча - Кирил Рашков младши, оправдаха го за съжаление, прекратиха делото”, допълва почерненият родител.

Физическият убиец на Ангел е в затвора. В съда той се оправдаваше, че не видял, че гази човек.

„Той (шофьорът) не може да не е разбрал, защото Ангел беше пред него, пред буса! Много добре са го видели. Аз въобще не очаквах, че ще започне да го мачка... Аз какво да го моля - бягах по буса и му тропах да спре...И сто процента съм сигурен, че ме чу много ясно какво му се казва... Подаде си газ, смачка и Ангел, смачка и кучето! Избяга си... И това е. Намалиха му накрая и присъдата, сега така е сметнал съдията”.

Равносметката от три години съдебни битки и търсене на справедливост не е утешителна.

„Картинката е много грозна с тези дела! Обаче, за съжаление, трябва да се водят... Възмездието в живота е трудна тема, специално за нашата държава...Както е казал народът: „Оня отгоре гледа" и надеждата ни е само в него... Излиза, че пак надеждата ни е само в Господа и това е”, казва в заключение Атанас Петров.