Цената на т. нар. бързи кредити отново може да достигне драстично високите 360%, въпреки въведения със закон ограничителен таван.

Освен това този вид заеми остават скъпи – две трети от потребителите посочват, че цената на бързите кредити е висока, показва онлайн проучване на финансов портал.

Снимка: bTV

Най-често като бърз кредит българинът тегли малки суми – до 1000 лева.

Снимка: bTV

Причината е спешна нужда от пари за непредвидени разходи, за текущи сметки или стар заем.

Разбира се, има и бързи кредити за потребление.

Снимка: bTV

Две трети от анкетираните, които имат бърз кредит, казват, че услугата не е станала по-евтина след въвеждането на таван на оскъпяването преди две години. Половината от тях отчитат, че са били въведени допълнителни такси – 68% от анкетираните, например, са таксувани за липса на поръчител.

Снимка: bTV

Според анализаторите, вместо да внесат повече прозрачност в условията по бързите кредити, промените в закона са довели до по-голям хаос. Клиентите трябва да сравняват освен годишния процент на разходите, също таксите при просрочие, които могат да стигнат до 360%, както и таксите за поръчител.

„Ние сравняваме оферти на небанкови дружества. Много е трудно – за нас, като финансисти, е трудно и почти невъзможно това начинание, да не говорим за хората, които трябва да избират бърз кредит с нефинансово образование“, коментира финансовият анализатор Десислава Николова.

Съветът на експертите е преди да потърсят бърз кредит, потребителите да проверяват в интернет какви са коментарите за фирмата кредитор, а бързият заем да е до 1000 лева и срок за погасяване до една година.

Вижте повече във видеото.