България с нова жилищна стратегия. С влизането в сила на Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове през 2001-ва старите норми за минимален размер на жилищна площ бяха отменени. Дотогава се приемаше, че 7 и половина квадратни метра на човек в апартамент са достатъчни. Към момента няма такива норми, докато не бъде готов изцяло новият жилищен кодекс.
Старото изискване за минимален размер на жилищната площ гласи, че на човек трябва да се падат поне седем и половина квадрата на човек. То обаче не действа вече 13-а година.
„Поне по 30 квадратни метра трябва да има на човек, защото все пак се изискват и балкони, сервизни помещения за готвене. Това е логична граница, под която не трябва да се пада, така че 60-70 квадрата за двама души с дете е минимумът”, посочва Калоян Богданов - агенция за недвижими имоти.
На пръв поглед къщата на Петрови е голяма, но отвътре е различно. 10-членното семейство живее в нея под наем - в три стаи и кухня, а на едно легло спят по двама. На практика под един покрив съжителстват 3 поколения.
Повече от 80 процента от покупките на жилища през миналата година са за двустайни и тристайни апартаменти. Тъкмо обратна е ситуацията при наемите.
„При едностайните и малки апартаменти все още има сериозно търсене, защото обикновено това са хората, които до момента са живели в стаи заедно с други, и съответно наемат едностаен или малък”, допълва Богданов.
От Министерството на инвестиционното проектиране планират да привлекат бизнеса в строителството на жилища. Това може да стане с безвъзмездно предоставяне на терени, както и с отпускане на нисколихвени кредити.
Приетата опреди 2 месеца от държавата "Стратегия за намаляване на бедността и подобряване на жилищните условия до 2020-а" трябва да позволи по-лесен достъп до жилища на уязвимите групи. Вътре е записано, че общините също ще участват в подобряването на жилищния фонд. Така трябва да се помогне и на бездомните.
