Продължават критиките срещу промените в учебните програми, подготвени от просветното министерство. Учители се опасяват, че разместването на материала ще доведе до пропуски по някои от предметите.
Голяма публичност придоби замяната на едни изучавани литературни произведения с други, но рокадите засягат и ред други предмети.
Така в 7 и 10 клас обучението по литература ще акцентира върху класическите български автори (сред които - Добри Чинтулов, Христо Ботев, Иван Вазов, Алеко Константинов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Елин Пелин и Йордан Йовков), а това по география и история ще се занимава с нашата страна.
Причината са националните външни оценявания, обясни на пресконференция Евгения Костадинова - директор на дирекцията "Образователни програми и образователно съдържание" в МОН.
В 11 и 12 клас пък учениците ще изучават само българска литература заради държавните зрелостни изпити.
В 5 клас по литература се предвижда да се изучават основни норми и ценности на традиционната и фолклорната общност, като акцентът ще е върху митове, легенди и фолклора, но "ще присъства" и Христо Ботев.
В 6 клас ще се изучава "светът и човекът в литературата", като над 50 процента от произведенията ще са на български автори. Сред тях са Иван Вазов, Елин Пелин, Христо Смирненски, Йордан Йовков, Веселин Ханчев.
Нито „робство”, нито „присъствие”
В проектите на учебните програми по история не се дават определения на политическите системи, това го прави историческата наука, уточни експертът по история и цивилизации Радостина Николова. Тя отбеляза, че в последното време в историческото пространство се е наложил терминът "владичество" и отдавна е бил "затворен" спорът за "присъствие" и "робство".
„Чрез термина "владичество" се обяснява управлението на чужд владетел върху българските земи", обясни Николова, попитана кой термин ще присъства в новата учебна програма по история. "В новите учебници ще се види какви термини ще бъдат използвани от авторите им”, посочи експертът.
Тя допълни, че към момента се използват и "робство", и "владичество" и това по никакъв начин не е повлияло върху оценките на учениците.
Костадинова добави, че в шести клас ще се изучава Средновековието - от V до XV век за европейската история, и от V до XVII век за националната история. В този период обаче 50 процента от програмата ще е свързана със събития, които имат отношение към България.
Националната ни история е проектирана също в 8 и в 9 клас, но на фона на световната история (XVI-XIX век в осми клас и XX-XXI век в девети клас), обясни Костадинова.
Тя посочи, че ще се изучава история "до наши дни". "История славянобългарска" се предлага да се учи в 9 клас, защото там е хронологичното й място, но по история за Паисий Хилендарски и за неговата творба учениците ще са се запознали преди това в шести и в осми клас, коментира Костадинова.
Тя добави, че в проекта на програмата по история покръстването на българите е записано като християнизация, защото това е големият процес, а покръстването е част от него.
Ще има ли ощетени?
Според образователното министерство, основното в предлаганите промени е спираловидно надграждане на учебното съдържание. Учители обаче казват, че новите програми ощетяват и тях, и децата. Промените трябва да започнат да влизат в сила от тази есен за учениците от 1 и 5 клас.
Въвеждането на новите учебници и разместването на материала обаче може да доведе до пропуски за учениците, предупреждават учители.
Атанаска Колева и Камен Джамбазов преподават история и география в ОМГ „Акад. Кирил Попов”. Според г-жа Колева проблем е редуцирането на историята в горния курс.
„Основната цел на историческото образование - възпитаване в патриотизъм и ценности - се размива. А в този контекст, в който ни е показана учебната програма, най-вероятно и ще се загуби!", посочи тя.
Има и друг проблем един проблем. При поетапното въвеждане на новите учебници има опасност някои деца да пропуснат материал, минавайки от старата към новата програма.
Според учители по география часовете по предмета непрестанно намаляват, а материалът става все по-сложен и обемист.
„Материалът е доста тежък. Реално се вкарват нови континенти. В 5-ти клас се учи целия свят плюс Африка, което е много тежко като програма!", коментира Джамбазов.
„Учениците няма да са ощетени, защото това което като изискване в рамките на основното образование по стария закон като стандарти е предвидено и адаптирано, така че по новия закон да няма стресове, да няма луфтове”, каза на пресконференция Евгения Костадинова от МОН.
Новите програми започват да влизат в сила от септември в 1 и 5 клас, а до учебната 2021-2022 трябва да стигнат до 12-ти клас.
