75% от завършилите Медицинския университет в София през 2015 г. искат да заминат в чужбина. Едва 25% от новозавършилите 315 лекари предпочитат да останат в България.
Като една от най-основните причини да заминат за чужбина лекарите изтъкват ниското заплащане. Останалите са пропуски в здравната система, трудното израстване в йерархията и липсата на съвременна апаратура.
За четирите месеца на 2016 г. общо 153 лекари са напуснали страната. Те са заминали за Англия, Германия, Ирландия, Швеция, Гърция и Кипър.
В последните години се забелязва тенденцията и лекари със солиден стаж у нас да търсят реализация зад граница.
Общо 31 383 лекари има в момента в България. Близо 35% от тях са на възраст между 51 и 60 години.
До 30-годишна възраст са едва 8,83% от медиците.
„Тази статистика не е приятна, но от друга страна, показва, че произвеждаме добри лекари”, коментира в предаването „Тази сутрин” по bTV проф. д-р Вихра Миланова - ректор на Медицинския университет. Оказва се, че младите лекари до 30 години са приблизително толкова, колкото са заминалите за целия този период, което е много тъжно, допълни тя.
По думите на проф. Миланова начинът, по който завършилите медицина могат да се включат в програмите за специализация е доста затруднен. Освен че местата за ограничени, са малко и болниците, които предоставят възможности за специализация. Голяма част от младите хора, които желаят да специализират, като например докторанти, млади асистенти, не могат, уточни тя.
„Болницата не е в състояние да задържи кадрите си в материално отношение. С нейния бюджет и финансиране в никакъв случай няма да осигури такъв материален стимул към младите хора. Някои общини го правят, но колко биха могли?”, коментира д-р Венцислав Грозев - председател на УС на БЛС.
„Решението е да се освободят критериите, по които младите лекари могат да се включват в специализациите, и в същото време да се поеме част от заплащането им и от държавата”, изтъкна проф. Миланова.
Голяма част от хората, след като вземат специалност, заминават за чужбина, допълни тя.
За последните 4 месеца от тази година около 153 български млади лекари са напуснали 61 от тях с една специалност, 12 с две и 80 са без специалност. Тези 80 без специалност са или хора напуснали почти от студентската скамейка, или хора, които специализират в момента и им остават година или две.
Ето как се опитват болниците в три общини да задържат служители:
Болницата в Казанлък обслужва жителите на 5 общини. Това означава, че медицинският персонал се грижи за здравето на над 100 хиляди души.
Голяма част от лекарите в болницата в Казанлък са на 50-годишна възраст. През последните 10 години тук са дошли едва четирима млади специализанти.
Д-р Звезделина Стоянова е една от тях. Започнала е специализацията си по гастроентерология през септември миналата година. Останала е в България, защото според нея камъкът си тежи на мястото и има какво да научи.
„Тук ми харесва това, че дават възможност да се работи. Специалистите са много добри и помагат при обучението на специализантите”, посочва д-р Стоянова, която получава заплата от 900 лева.
„Бих казала, че на фона на ситуацията в България си е добра заплата като за специализант. Сега дали стигат - това е друг въпрос, защото си има разходи по квартири, транспорт, обучение. Но мисля, че е добра заплата”, допълва тя.
Колежката й д-р Теодора Петкова също е избрала да работи в провинциална българска болница и получава същата заплата. Признава, че парите не стигат, но се надява занапред нещата със заплащането да се променят.
То е сред основните причини в болницата да няма млади лекари.
„Всички вече преминахме 50-те години, от дълго време при нас не е постъпвал млад колега. За да има бъдеще една болница, в нея трябва да има млади хора”, посочи началникът на отделението по хирургия д-р Румен Раев.
За да задържат и малкото млади кадри в болницата, от Община Казанлък решават да стимулира финансово специализантите по време на цялото им обучение.
„Програмата тази година е на стойност 30 хиляди лева. Помощта ще бъде годишна, като се покриват определени нужди - командировъчни, такси. Ако се наложи, ще им помогнем и месечно, но засега на годишна база”, обясни кметът на Казанлък Галина Стоянова.
Така д-р Стоянова и д-р Петкова скоро ще получат по 3000 лева в сметките си, а общината е готова да подпомогне и други млади специализанти, решили да останат в казанлъшката болница.
„Всяка помощ е добре дошла, дали от общината, дали от държавата. Виждаш, че хората мислят за теб и не си оставен на произвола. Дано и други общини да подемат инициативата”, надява се д-р Теодора Петкова.
Единственото условие е, след като завършат специализацията си, те да работят в болницата поне 5 години.
Болницата в Ихтиман пък задържа служителите си, като им поема пътните разходи и им осигурява общински жилища.
Неврологът д-р Десислава Неделчева работи в ихтиманската болница от 14 години и всеки ден пътува от София, където живее. Ако трябва да поема сама пътните си разходи, тя ще дава до 10 лева на ден за влак или автобус. Това прави около 200 лева месечно само за пътя.
„Имаме служебен транспорт, който се заплаща от болницата. При някои от колегите това е и едно от нещата, което ги задържа тук”, коментира тя.
Болницата заделя около 11 000 лева годишно за пътните разходи на своя персонал. Освен това те осигуряват и апартаменти на служителите от по-далечните населени места.
„150 лева е наемът, плащаме тока и водата, всички консумативи”, посочва д-р Ивка Георгиева, управител на болницата в Ихтиман.
Според нея това е единственият начин да задържи служителите в лечебното заведение.
„Сега имаме идея и да изплащаме обучението на медицински сестри и след това да останат да работят в болницата”, коментира д-р Ивка Георгиева.
Това вече е практика в болницата в град Павликени, където има недостиг на медицински сестри. За да си осигури нови служители, ръководството на лечебното заведение стига до решението да поема издръжката на бъдещите кадри. Това включва покриване на семестриалните, пътните и квартирните такси.
„Доста време се наложи да търсим момичета, които искат да отидат да учат. Намериха се две момичета, като ние им предлагаме да плащаме семестриалната такса и пътните, с което те се задължават след завършване на обучението да работят 6 години в болницата, а ние да им осигурим работа”, заяви д-р Ренета Кръстева, управител на болницата в Павликени.
Ина и Татяна се включват в програмата и започват обучението си, въпреки че преди това са имали работа и сигурни доходи. Сега всеки ден пътуват до Плевен, където учат за медицински сестри.
Издръжката на двете момичета за 4 години ще струва на лечебното заведение около 12 000 лева. Със сигурност обаче една добра инвестиция на фона на заплахата болницата да остане без медицински персонал.
