69% от българите казват, че не могат да спестяват. Това сочи изследване на „Провидент”, представено в предаването „Тази сутрин” по bTV.
Най-голямата тревога на българина е да не си загуби работата. Съответно, ако живееш от заплата до заплата, нямаш и спестявания, коментира Таня Обущарова - експерт и главен секретар на Българската асоциация за потребителско кредитиране.
Българинът обича да живее, да отиде на почивка и по ресторанти и му остават малко пари да спестява, заяви Обущарова.
За сравнение, в Румъния хората, които казват, че не могат да спестяват, са 53%, а в Унгария - 59%.
35% от българите ще пътуват през лятото в страната, а 9% ще си позволят да заминат в чужбина. 31% обаче отбелязват, че ще си останат вкъщи.
Една четвърт са категорични, че нямат пари за почивка.
На спестявания за лятната почивка ще разчитат 23%, а 14% са готови да вземат кредит, за да отидат на море.
42% от българите теглят кредит повече от веднъж годишно, което е над средното за Европа, сочи още проучването. Изследването се фокусира върху небанковото финансиране, тоест малките заеми.
Най-много заеми се теглят за ремонти и подобряване на дома.
Българите много държат на дома, повечето от тях притежават домовете си и влагат средства в тяхната поддръжка, коментира Обущарова.
Българите теглят заеми за здравеопазване и образование в пъти над средното за Европа, показват още резултатите.
За личното си финансово състояние близо 60% от българите казват, че са оптимисти за следващите 12 месеца, но като цяло за икономиката процентът е доста по-нисък.
За Татяна и близките й най-вероятен е заем за здраве. 4-годишният й син има рядко заболяване.
Лечението му стопява наполовина месечните доходи на семейството. „Най-вече за лекарства, също така за пътуване, защото ние всеки месец ходим в болница от провинцията до София”, споделя Татяна Николова. Въпреки че получава помощ от общината и фонда за лечение на деца, четири членното семейството разполага с около 1 000 лв. на месец. Парите обикновено не стигат за всичко. „Притеснение голямо за здравето най-вече, не се знае дали ще закърпим бюджета”, посочва тя.
Проучването показва, че българинът е готов много по-често да тегли заем, за да финансира разходи за здраве за разлика от останалите европейци. Таня Обущарова от асоциацията за потребителско кредитиране обяснява, че за здравеопазване една трета от българите са склонни да изтеглят кредит срещу около 10% в Европа.
По думите й разликата е значителна. Според експертите това има икономическо обяснение: Икономистът Калоян Стойков коментира, че заради ниските доходи у нас е естествено при възникване на непредвидени разходи, да има някакъв недостиг на средства и единия от естествените източници е взимане на кредит.
За не посягаме често до кредит за здраве, икономистите препоръчват при възможност да отделяме "бели пари за черни дни" и реформа в здравната система, която да позволи покриването на повече профилактични пакети от здравната каса в извън болничната помощ.
