Генерал-майор Петър Василев е човек с необикновена съдба, който, за жалост, ни напусна дни след като даде интервю за „Тази неделя“.
Дългогодишният шеф на местата за лишени от свобода разказа пред Вяра Деянова необикновените си истории зад решетките, как личният му живот се е преплитал с професионалния и защо до последния си ден е бил влюбен в работата си, макар и пенсиониран.
„Много години изкарах зад решетките и фактически професионалната ми кариера е изцяло затворническа. Уж на шега, уж за малко изкарах 36 години плътни вътре“, разказа ген.-майор Василев.
Убеден, че всеки има право на втори шанс и че и най-закоравелият престъпник може да се промени изцяло, той самият е бил затворник – по време на военната му служба.
„Давах дежурство на КПП-то – на поста, който контролира влизането и излизането на граждани. В края на работния ден при мен дойде една възпитана дама и човешки ме попита има ли възможност да влезе при един от ръководителите на поделението. Изхождайте от хуманната си нагласа, казах: „Да, няма никакви проблеми“. Оказа се обаче, че това е някаква известна дама, която досадила на този началник с искането си да постъпи на работа. И той ме прати в ареста“.
„Арестните помещения са отвратителни със счупени прозорци, с един нар, който се заключва сутринта в 5 ч. и се отключва вечер в 10. През цялото време трябва да се разхождаш прав в едно помещение от два квадрата, което от горе на всичкото е със счупен прозорец и вятърът духа“.
Петър Василев е човекът, който застана зад отпадането на смъртното наказание.
Любовта към професията и работното му място била повод и за странни и смешни истории.
„Има много хора, които свикват със затвора и които си намират основание да се връщат. И аз съм един от тях – след 30 години затвор все гледам веднъж седмично да мина, макар затворът да не ми е път за никъде“, признава Василев.
Разказва, че със съпругата си дълго време били „като на строг режим – правехме си по едно свиждане на няколко месеца, защото аз пътувах постоянно на командировка или пък ако не съм командировка, телефонът звънеше по най-необичайно време и трябваше да ставам посред нощите и през деня, и по празници (...) Затворът е наказание и за близките включително“.
Много съдби са минали през мен, много хора са разказвали и най-интимните си чувства и помисли, стремления и опасения, разказва Василев.
Разказва как лекарите спасили затворник самоубиец, който като отворил очи и видял директора и надзирателите, възкликнал: „И тука ли сте вие!?“, явно мислейки си, че е умрял.
Самият Василев пък трябвало цял месец да прибира дъщеря си от училище, защото всички мислели, че е като е „в затвора“, означава, че е затворник.
Въпреки всичко той говори с любов за работата си, защото „това ми е животът. Все едно да се обърна и да плюя на живота си“, казва ген.-майор Петър Василев.
Вижте повече във видеото.
