1000 свещи горяха в столичната градина „Ереван” по време на вечерната проверка в памет на арменските интелектуалци, убити преди близо век в Истанбул.
Целта на акцията беше с огъня да се изпише злокобната дата 24 април 1915 г. Тогава османската власт нарежда уважавани арменски лекари, художници и търговци да бъдат арестувани и убити с цел да присвои имотите им. Става дума за 800 души - това е първата вълна от над един милион жертви в цялата Османска империя.
Арменската дума за геноцид е агхет и се превежда като „невъобразимо престъпление" или „голяма катастрофа". Между 1895 г. и 1921 г. та са избити около милион и половина мъже, жени и деца. Броят на изселените е неизвестен.
Арменците в България идват от западните части на Турция, т.е. от европейките й територии. Първите поколения умират с мисълта, че ще се върнат в домовете си в Одрин и Истанбул.
Наследниците
Поне веднъж на ден Нъварт Апкарян, известна в Пловдив като Роза, слуша църковните камбани в ателието си, така както си пуска и съвременни турски мелодии на лаптопа. Тя е внучка на арменски бежанци, но смята, че „в изкуството не трябва да има никакви граници – нито в танците, нито в музиката”.
Семейството на Нъварт се установява в България през 1922 г. и тя научава турски от истанбулската си баба. Днес тя усъвършенства езика от съвременните електронни медии, където гледа турски сериали в оригинал.
В семейството на Нъварт не таят омраза към Турция, независимо, че по време на геноцида, за да се спаси, дядо й (известен зъболекар в Истанбул), се укрива в мазето на един германец и всеки ден му плаща в злато.
Внучката му разказва сюжета: „Не е излизал от тази къща и след шест месеца е бил с дълга брада – когато са свършили, така да се каже, парите и трябвало да се върне вкъщи”.
В памет на 800-те арменски интелектуалци, първи подгонени от турските власти преди 99 години, Нъварт иска да издаде 300 източни пословици, събирани през годините. Една от тях е „той му дал едно лозе, но не му дал и една чепка грозде”.
