145 години – това е времето, в което България използва лева като официална валута – създаден е през 1881 г. и ще се изведе от експлоатация през 2026 г., когато страната ни ще го замени с еврото. Символично, краят му напомня за неговото начало.
Поглеждайки назад в историята виждаме, че създаването на българската валута е съпроводено от протести, спорове и скандали. Политиците са изпадали в грозни словесни скандали, имало е от демонстрации по улиците, а народът е бил разделен - дали необходимо да се поема риск с нова валута, или трябва да се използват вече утвърдените.
Символична е и датата на неговото формално въвеждане – 4 юни. Същата, на която страната ни получи голямото „Да“ от Европейската комисия и Европейската централна банка за присъединяване към еврозоната.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Исторически контекст
След Освобождението, България е васално княжество на Османската империя, но на практика има широка автономия. Финансовата система на новата държава е в хаос – в обращение са различни валути:
турски меджидиета, руски рубли, френски франкове, австрийски крони, дори гръцки драхми и английски паунди. Икономическият и политически елит осъзнава, че е нужна национална валута, за да се стабилизира търговията, бюджетът и финансовата независимост.
Идеята за българска валута е формулирана още в Учредителното събрание в Търново през 1879 г., но реалната стъпка е направена със Закона за правото на резане на монета в Княжеството България, приет на 4 юни 1880 г. (по стар стил).
Българският лев е въведен като официална валута на България през 1881 година в контекста на изграждането на модерна българска държава.
Политически контекст
Проектът за национална валута разделя управляващи и опозиция. Правителство на Драган Цанков не е било убедено, че на страната ни е необходима нова валута, защото франковете, паундите и рублите са били достатъчно стабилни. Консервативните кръгове са били по-предпазливи и са настоявали за постепенност. Имало е опасения, че новата валута може да създаде инфлационен натиск, тъй като липсва опит в управлението на национална парична политика.
Либералната партия на Петко Каравелов обаче настоява, че Княжество България се нуждае от собствена парична система, за да укрепи икономическата и политическа независимост. Затова на 21 май 1880 г. той предлага Закон за монетарната единица и защита на биметалната система – без златен стандарт, с аргумента, че златото може да доведе до покачване на цените.
Повлиян от западноевропейските ценности, либералният депутат Стефан Стамболов предлага българските банкноти да се казват „франкове“, а монетите – „сантими“. Варвал, че парите на всички страни в Европа трябва да бъдат еднакви.
След ожесточени дебати в парламента обаче се избира думата „лев“, идва от старобългарската дума за лъв — символ на сила и държавност.
Левът е приравнен по стойност на френския франк и е въведен по подобие на Латинския монетен съюз, като 1 лев = 100 стотинки.
Превратът на княз Александър I през 1881 г. суспендира Търновската конституция и установява двугодишен авторитарен режим на „пълномощията“, подкрепен от Русия. Монархът използва паричната реформа за модернизация и консолидиране на властта, но се сблъсква с либерална съпротива и критики за авторитаризъм.
Първите банкноти и монети
През 1881 г. са отсечени първите български монети в Брюксел, тъй като страната все още не разполага със собствен монетен двор. Стотинките символизират началото на българската национална валута – с модерен за времето си дизайн.
Монетите от 2, 5 и 10 ст. са били от бронз, 20 и 50 ст. и и 1 лв. – от сребро, а тези от 10, 20 и 100 лв. – от злато. Дизайнът е дело на Алоизий Шарлеман, белгийски гравьор. Лицевата страна на монетите носи надпис „България“ и стойността, а на обратната – гербът на Княжеството. Ликът им през годините се променя многократно.
Първите банкноти са емитирани през 1885 г. от Българската народна банка, отпечатани са в Санкт Петербург, в годината на Сръбско‑българската война. Първоначално са били в емисии от 20 и 50 златни лева, но по-късно се появяват и 100-левови банкноти.
На първите банкноти не е имало портрети или сцени, а само номинал и предупреждение за наказание при фалшификация. Българските пари са имали златно покритие, равностойно на френския златен франк.
През годините левът е бил обезценяван, преоценяван, деноминиран. Паричната ни система е преминавала през различни икономически кризи и сътресения, но левът винаги е бил непрекъснат символ на държавността.
Левовете в евро
Заради хиперинфлацията в края на XX век се налага да левът да бъде вързан към еврото като част от валутен борд.
След присъединяването си към Европейския съюз през 2007 г., България започва последователна политика за влизане в еврозоната и преминаване към единната европейска валута. 19 години по-късно, на 1 януари 2026 г. това ще стане факт и страната ни ще смени лева с еврото.
Символично в този акт са заложени редица надежди за по-добро бъдеще, по-силна икономика и по-добър стандарт на живот.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
