Калното срутване в галерията на рудник „Ораново” на 16 юли, при което загинаха четирима миньори, е „резултат от трудно прогнозируемо съчетание по място и време на различни минно - геоложки и производствени условия”. Това сочат заключенията в разширената комплексна техническа експертиза, изготвена от деветима специалисти по поръчка на Окръжната прокуратура в Благоевград.

Целият текст на документа е публикуван на страницата на прокуратурата „поради засиления обществен и медиен интерес”. Той потвърждава заключенията от експертния доклад, изготвен по поръчка на концесионера „Пирин Ораново" ЕООД, чиито резултати бяха оповестени в началото на октомври.

„Случилото се събитие на 16 юли 2013 г. в рудник „Ораново” е нямало как да бъде предвидено”, категорични са експертите в изводите си в назначената от прокуратурата експертиза. Според тях „Системата на разработване, организацията на работния процес използваното оборудване и техническото му състояние отговарят на изискванията на „Правилника по безопасност на труда в подземните въглищни рудници”, с което осигуряват безопасни условия на труд на работниците.

Експертите стигат и до извода, че „няма преки нарушения на нормативните документи по отношение на здравословните и безопасни условия на труд”.

Според експертизата безопасността на работниците е осигурена чрез „проектната организация на работа, използваното оборудване в участъка и неговото техническо състояние, транспорта и вентилацията в участъка”.

„Длъжностните лица не са в пряка причинна връзка с настъпилата злополука”, е заключението на специалистите.

В експертизата се посочва, че е „трудно да се отговори” на въпроса при какви действия от страна на съответните длъжностни лица злополуката е могла да бъде избегната. „В показанията на всички работещи в участъка не се съдържа информация за появили се признаци за наближаваща опасност, изискващи действия от ръководния персонал”.

Все пак специалистите отбелязват, че срутвания, свличания и изтичане на въглища в подземните изработки са третирани предимно от гледна точка на технологията на добив. „Тези опасности не са детайлно проучени, включително не е достатъчно изяснена връзката между отделните елементи на технологията и условията, съчетанието на които може да доведе до реализация на този вид опасности”, се посочва в експертизата.

Освен това в документа се подчертава, че няма информация за „извършвани целенасочени наблюдения на движението на масива и повърхността”. „Изследване във връзка със свлачищните процеси на повърхността и влиянието на минните работи върху тях са извършвани от БАН. Не са известни сведения за предприети целенасочени действия, свързани с управление на свлачищните процеси на повърхността и ограничаване на тяхното образуване от мина „Ораново”, посочват експертите.

Експертите изреждат и предприетите мерки за сигурност след калния прорив на 4 октомври 2007 г., сред които е последователност от действия за спасяване на хора при кални и водни пробиви и предупреждения за опасност от такива.

„Преди възникване на аварията на 16 юли 2013 г. не са наблюдавани и регистрирани предупредителни признаци за кален пробив. Това се потвърждава от работниците от предишната нощна смяна и тези работили в галерията преди злополуката. Пукнатинната система, която взривните работи създават при прокарване на лентата, не е установявана”, отчитат експертите.

В началото на август социалният министър Хасан Адемов обяви, че от 2007 г. насам при общо 37 проверки в рудник „Ораново” а констатирани общо 199 нарушения, съставени са 17 акта и са наложени глоби за 33 000 лв.