Появата на нов играч на политическата сцена, който изненадва социолозите и печелели сериозна подкрепа, не е ново явление в българската политика.
През 2001 г. това се случва с НДСВ. Въпреки перипетиите при регистрацията ѝ и появата на „партии близнаци“, които дублираха името ѝ, Симеон Сакскобургготски спечели почти 2 милиона гласа. На следващия вот, през 2005 г., подкрепата е под 1 милион. На третото си явяване на избори НДСВ вече не влезе в парламента.
ГЕРБ също доби популярност бързо. Още на първите парламентарни избори, на които се яви, спечели над 1 милион и половина избиратели. До момента партията на Бойко Борисов печели първото място на всеки вот, но също губи електорат през годините.
Партията на Слави Трифонов "Има такъв народ", създадена миналата година, сега спечели 565 000 гласа и се превръща в труден за заобикаляне фактор при съставянето на следващ кабинет.
Голямото неизвестно след изборния резултат в неделя е конфигурацията за правителство. Тази патова ситуация обаче също не е новост и вече е намирала решение.
През 2009 г. в 41-вото Народно събрание влязоха точно шест партии, както и сега. Тогава това са ГЕРБ, БСП, ДПС, „Атака“, „Синята коалиция“ и РЗС. Четири гласа не стигат на ГЕРБ, за да управлява самостоятелно. Тогава е гласувано така нареченото „правителство на малцинството“ с подкрепата на „Синята коалиция“, „Атака“ и РЗС. Министрите са посочени само от ГЕРБ.
През 2005 г. година пъзелът изглеждаше още по-сложен, но също намери решение. Парламентът е силно фрагментиран - бариерата преминават цели 7 политически формации, и тогава, след консултации с президента Георги Първанов, е намерена коалиционна формула.
Тя беше наречена "8-5-3", според електоралната тежест на БСП, НДСВ и ДПС, в коалицията.
