Поредица от инциденти, последният от които блъсната под метрото жена, са дело на болни от параноидна шизофрения. Никой в България не знае точния брой на психично болните.

В 12-те психиатрични болници у нас най-пазеното и най-ценното нещо е дръжката, която може да отвори вратата. Вратите нямат брави, а свободни са само онези, които могат да си отворят и затворят сами.

Смята се, че когато психично болните пият лекарствата си, са под контрол и не представляват опасност за околните и за себе си. Когато бъдат изписани в стабилно състояние близките им носят отговорност дали си взимат лекарствата. Подобна задача е трудна дори за професионалистите.

2500 души в момента се лекуват в психиатрии, но колко реално са психично болните у нас никой не знае.

Обикновено научаваме за параноидната шизофрения когато някой пациент се поддаде на демоните си и убие по необяснимо жесток начин.

Преди да убият, параноидните шизофреници влизат в психиатрия по собствено желание или след дълга и тромава процедура, която доказва, че са потенциално опасни. След като излязат стабилизирани, контрол дали си пият лекарствата осъществяват близките им.

Всякакъв опит на лекари да контролират дали болният се поддържа с лекарства, се приема за нарушаване на неговите права.

„Хората не допускат колко са опасни психично болните, които не си пият лекарствата. Искам когато децата ми излязат на улицата да са спокойни. И смятам, че държавата ми го дължи това спокойствие”, заяви пред bTV директорът на психиатрията в Курило д-р Цветеслава Гълъбова.

Документът дали сте били в психиатрия се издава в родния ви град. Ако сте попадали в диспансер другаде, това завинаги може да остане ваша тайна. У нас няма регистър на психично болните. Водят се само брой хоспитализации.

„Като стане нещо като това с момчето от метро, звъни ми директора на ловешката болница и казва „Моля ти се, прати ми документите, ако имаш нещо. Следващият път може да е с оръжие, да е истинско масово убийство”, коментира д-р Гълъбова.

„Няма никакъв проблем човек да си извади документ за оръжие. Аз имам един пациент, който след три шизофренни пристъпа стана професионален войник. И аз го научих това по телевизията като пуснаха рекламен филм за набиране на доброволци за българската армия. Той беше рекламно лице”, добави тя.

В други страни социален работник обгрижва по 20 пациенти, които живеят извън болница, но са наблюдавани. Той има грижата за всичко, свързано с тях - от плащането на сметките за ток до посещение на лекар.

У нас, статистически, психично болните са колкото навсякъде по света. Но у нас грижата за тях е далеч от световното ниво. От няколко години има стратегия за психиатричната помощ. На книга вече трябва да има и регистър на психично болните. Трябва да има и дневни стационари във всяка община. Кога написаното ще стане реалност, няма яснота.

Трима психично болни вече са осъдили страната ни за нарушени права. А колко живота е отнела параноидната шизофрения у нас никой не брои.

Гледайте филма на Миролюба Бенатова и оператора Добромир Иванов за "Параноята и смъртта”.