Председателят на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, който бе в тежка словесна война с вътрешния министър Цветан Цветанов до скоро, днес изигра ролята на негов защитник по казуса „Мирослава Тодорова”. Вицепремиерът бе обвинен във влияние върху решението на Висшия съдебен съвет да уволни съдията от Софийски градски съд. Пред bTV обаче Пенгезов, когото вътрешният министър свързваше с „Октопода”, заяви, че не Цветанов е виновен за забавените дела на Тодорова, които бяха посочени като основен мотив за отстраняването й.

Председателят на САС бе един от основните „докладчици” по проблемите в работата на Тодорова. Той се оказа човекът зад сигнала за едно от трите забавени дела на уволнения съдия, а в деня на протеста в нейна защита от оглавявания от Пенгезов съд изтече още едно дело със забавени мотиви.

Действията му породиха съмнения в реваншизъм – нещо, което Пенгезов отрече и обясни със свършена работа. "Ако не бях уведомил за проблемите с Тодорова, аз щях да бъда наказан", заяви Веселин Пенгезов.

По думите му единствения проблем в момента е, че ВСС не е огласил мотивите за решението си да накаже съдия Мирослава Тодорова.

Проблемите със съдията обаче не са от вчера, стана ясно още по думите на председателя на Софийския апелативен съд.

"Още през 2009 година наредих да се извърши проверка на наказателно отделение на Софийски градски съд. Още тогава се установи, че има множество забавяния на дела в СГС. Начело на това забавяне бяха две съдии – Емилия Петрова и Мирослава Тодорова. Касаеше се за дела, забавени с години. Резултатите бяха изпратени на ВСС, за предприемане на по нататъшни действия", заяви Веселин Пенгезов. Още тогава той е очаквал съдия Мирослава Тодорова да бъде наказано, но й се било разминало.

"Председателят на СГС Георги Колев (сега шеф на ВАС - бел. ред.) не предприе нищо тогава и на съдия Тодорова и се размина", заяви Веселин Пенгезов. По думите му тогава двете съдийки не са били най-натоварените в СГС.

Според Владимир Вълков, член на управителния съвет на Съюза на съдиите, инспектората гледа бройката, а не сложността на делата. По думите му не може да се сравнява работата на съдиите по броя на делата, защото от дело до дело има голяма разлика.