Отбелязваме 76 години от смъртта на Никола Вапцаров. За първи път пред публика се показва червеният бележник на поета, в който са записани едни от най-емблематичните му стихове.
Малък, но изключително ценен – това е бележникът на Вапцаров. В могат да бъдат видени произведения като „Пролет” и „Не, сега не е за поезия”. Бележника могат да видят всички, които идват в къщата-музей на Никола Вапцаров в столицата, където той е живял.
Първото написано стихотворение в червения бележник на Вапцаров е „Пролет”.
„В един прекрасен пролетен ден той пише третата „Пролет” в своето творчество, „Пролет отвънка ухае на люляк отвънка е синьо небе…” и го чете на съпругата си Бойка, на вратата се звъни и влиза полицията, която го арестува, за да го интернира в Годеч. В бързината Вапцаров е взел този бележник, така че той е бил интерниран с него и това го прави по различен от другите ръкописи и тетрадки”, обяснява литературният историк Катя Зографова.
По-късно вече в Годеч поетът пише в бележника "Не, сега не е за поезия": „Той провижда как мастилото се превръща в кръв и това очевидно е едно предчувствие за неговата смърт само след година”.
В дома на Вапцаров могат да бъдат видени и две пишещи машини. На едната – служебната, Вапцаров създава „Моторни песни”, защото по това време не е имал собствена. Другата, по-малка, е подарък на поета от съпругата му, платена е с банков заем.
Тук може да бъде видяна и Световната награда за мир, която получава Никола Вапцаров посмъртно.
***
Не, сега не е за поезия,
ни за римите с звънкия смях,
под дебелата броня железна
ще достигнат ли будно сърце?
Ти започваш да пишеш и ето –
вместо рима избухва снаряд,
озаряват небето ракети
и пожари обхващат града.
Позатихва. Но в твоя бележник
вместо нежни, парфюмни слова
на листата в полетата снежни
се строяват ловджийски ята.
Те се впускат далече задружни,
помирисали някъде стръв. –
И тогаз забелязваш със ужас:
не с мастило, ти писал си с кръв.
Не, сега не отива поезия,
и да искаш, не мож я изпя.
. . . . . . . . . . .
