Рекордно ниска избирателна активност, стопена преднина между водещите кандидати и възможен обрат на балотажа. Това са основните изводи от първия тур на президентските избори, които направиха журналистът Наталия Димитрова, социологът Кънчо Стойчев и политологът Христо Панчугов в изборното студио на bTV.
Според първоначалните данни от екзитполовете до урните са отишли едва около една четвърт от избирателите. В същото време разликата между първите двама кандидати, която само преди седмица е надхвърляла 15 процентни пункта, се е стопила до почти равен резултат.
„Тази вечер е в някаква степен малко тъжна, защото избирателната активност наистина е изключително ниска“, коментира журналистът Наталия Димитрова.
Според нея ниският процент на гласувалите показва, че кандидатите не са успели да достигнат до голяма част от обществото.
„Голяма част от хората не са се почувствали съпричастни към тези избори, не са почувствали нуждата да отидат да упражнят правото си на глас и не са чули отговорите на въпросите, които ги интересуват“, посочи тя.
Димитрова обърна внимание и на неочакваното скъсяване на дистанцията между водещите кандидати.
По думите ѝ събитията през последните десет дни са оказали сериозно влияние върху избирателите, като са мобилизирали едни групи и са довели до отлив на подкрепа при други.
„Това, което се случи през последните 10 дни, според мен е много сериозно“, подчерта журналистът.
Тя припомни, че резултатите все още са на базата на екзитпол и не е изключен обрат при паралелното преброяване.
Социологът Кънчо Стойчев призна, че е очаквал ниска активност, но не и в подобни мащаби.
„Моето вътрешно усещане беше за много ниска избирателна активност, но не чак толкова“, заяви той.
По негови изчисления до урните вероятно са отишли около милион и половина души при предварително очаквани от него около 1,8 милиона.
Стойчев обаче предупреди, че ниската активност не бива автоматично да се тълкува като провал на гражданите.
„Не бива да допускаме една грешка, която винаги се допуска, когато е ниска избирателната активност – да се караме на хората, че не са гласували. С размахан пръст е най-лошият и най-неправилният начин“, каза социологът.
Според него е възможно част от избирателите да възприемат основната политическа битка като вече приключила и да са решили да запазят участието си за втория тур.
Той посочи, че при ниска активност дори една силно мобилизирана група може да получи значително предимство.
„Когато всички останали не са мобилизирани, а една група е свръхмобилизирана, тя добива предимство“, обясни Стойчев.
По думите му резултатите не означават непременно фундаментална промяна в политическите нагласи на обществото.
„Ще сгрешим, ако започнем да правим генерални изводи, че е коренно променена ситуацията в страната. Не, нищо коренно не се е променило“, категоричен беше той.
На противоположна позиция за значението на ниската активност застана политологът Христо Панчугов.
„Няма какво да се правим, че не се е случило нещо фундаментално. Толкова ниска избирателна активност не е имало никога в историята на българските демократични избори, особено когато става въпрос за национални избори“, заяви той.
Според Панчугов причините са няколко, като на първо място постави отсъствието на основните политически формации от активния дебат за президентските избори.
Той посочи, че през последните години значителна част от избирателите са започнали да се ръководят предимно от партийната си принадлежност. Като друг фактор политологът открои липсата на достатъчна мобилизация сред симпатизантите на „Прогресивна България“.
Панчугов свърза ниската активност и с политическите събития през последните две седмици, включително с поведението на министър-председателя около заплахата в Черно море.
Според политолога сериозна отговорност за ниската активност носи и самата кампания.
„Основните кандидати отсъстваха от разговора за това какво прави президентът в една подобна сложна ситуация, в която се намираме“, заяви Панчугов.
По думите му вместо същински дебат за ролята и правомощията на държавния глава публичното пространство е било заето от кандидати, които не са предложили съдържателни отговори на важните въпроси.
Той постави и въпроса дали големият брой кандидати непременно означава по-добро политическо представителство.
„Повече кандидати не означава повече възможности за представителност“, подчерта политологът.
Тримата анализатори се обединиха около извода, че предстоящият балотаж ще бъде решаващ, но дадоха различни обяснения за слабия интерес към първия тур.
Изберете bTV Новините като ваш любим източник в Google
