На 21 юни точно в 17:57 ч. българско време настъпи астрономическото лято. Това е денят на лятното слънцестоене, който е най-дългият в годината. Той трае 15 часа, 19 минути и 35 секунди.
На този ден слънцето огрява най-добре Северното полукълбо на Земята, понеже на обяд се издига най-високо в небето. За наблюдател, намиращ се на Тропика на Рака, по обяд слънцето преминава точно през зенита, а за София то се издига до височина 70 градуса и 46 дъгови минути над южния хоризонт, в 13:28:25 ч. за обсерваторията на СУ.
Това всъщност е моментът на т. нар. местно пладне по истинско слънчево време за същото наблюдателно място.
След датата на слънцестоенето продължителността на дните започва да намалява, но отначало незабележимо - едва с по няколко секунди през всеки от следващите дни.
Хиляди британци се събраха на мегалитния паметник Стоунхендж, за да посрещнат изгрева и да отбележат най-дългия ден за годината. Лятното слънцестоене се празнува от хилядолетия.
Древното светилище е построено по такъв начин, че при изгрева днес слънцето се вижда през точно определено място между камъните.
