Родителите се опитват да ни казват как да си преподаваме уроците. Парирали сме опити за саморазправа – родители, които издирват дете, което пък нещо е направило на тяхното дете. Те нямат доверие на българския учител. Дайте доверие на българския учител, делегирайте ни това доверие, за да се чувстват децата добре”, призова учителката Емилия Калоянова от Севлиево, която беше нападната от майка на свой ученик. Ето какво разказа тя:
„В един мой час нахлу родителка, опита се да си вземе детето, обвинявайки ме, имаше предисловие с това, че детето е било мокро, ние го обгрижихме, но това не я интересуваше. Много пъти звъня по телефона, аз я помолих да не ни притеснява. Жената се нахвърли срещу мен, защото я помолих да напусне класната стая. Децата видяха един много озлобен родител, скубане, ритници, обидни думи, дране, блъскане. Децата видяха неща, които едно 8-годишно дете едва ли трябва да види. От друга страна това е нещо, което може да ги подготви за ситуации, че ще виждат агресия тепърва”.
Според заместник-министъра на образованието Ваня Кастрева проблемите са в две посоки – първо ценностен – що за морал имаш, как възпитаваш детето си, когато ти нападаш учителя.
Другият проблем как е допуснато този родител да влезе необезпокояван в часа. Свързан е с охраната на училището и доколко общинското училище гарантира една спокойна среда. Не само помежду си в коридора. В случая със столичното 17-то училище има охранителна фирма, която е наета от кмета на района. Самата фирма би трябвало да бъде санкционирана, ако трябва да бъде прекратен договорът.
Това, на което трябва да научим децата е, че правилата трябва да се спазват и, че те са всъщност основата на едно успешно развитие, каза зам-министърът на образованието.
Това само с приказки не става, коментира психологът Иван Игов. Той допълни, че трябва да има цялостна система, с която училището да може да овладява агресията. По никакъв начин ние не решаваме проблема с това децата да разберат кое от това, което се случва, е добро и кое е зло. Имаше програма на УНИЦЕФ „Училище без насилие”, правена преди години, но тази програма така и не се случва.
Когато се говори за деца става дума за това, че в един клас има две-три деца, които са жертви, един-двама насилници, но останалата част от децата са едно мълчаливо мнозинство. Това всъщност е като в обществото – виждаме, че нещо се случва на улицата. Може да се намеси случайно един човек, но останалите сто човека и повече ще минат безразлично.
Тези програми, за които говорим, всъщност имат за цел да научат онова мълчаливо мнозинство какво да направи, към кого да се обърне, как да реагира, допълни психологът.
