Задлъжняваме с все по-малки суми, показват данните на Асоциацията на колекторските агенции.
Средният дълг пада до 775 лева – под размера на средната работна заплата за страната. Най-често българинът бави вноски към банки, фирми за бързи кредити и за телекомуникационни продукти.
Най-много некоректни платци има в Стара Загора, Русе и Бургас, а най-добре контролират плащанията си жителите на София, Пловдив и Варна.
Профилът на типичния длъжник показва, че той е млад мъж под 30 години, добре образован и работещ на трудов договор.
Мариян Иванов е журналист от Бургас и всичко в живота му е на кредит. Проблем с плащането на вноските имал, когато се появил здравословен проблем, но смята, че и самият той е проявил небрежност и е просрочил плащането. Иначе и сега със заеми купува техника на изплащане.
„Още от първите години, откакто съм започнал работа, тегля кредити, тъй като българинът реално живее на кредит. През годините съм имал и затруднения в изплащането, имал съм и по-лесни моменти”, признава Мартин.
Според експерти често младите стават лоши платци, защото не могат да управляват добре разходите си – купуват луксозни стоки на кредит, например последни модели телефони.
„Добрият опит показва, че не повече от 30% от месечния си доход е добре да отделяме за погасяване на задължения, като все пак трябва да имаме предвид на какъв стандарт сме свикнали”, посочи Райна Миткова от Асоциацията на колекторските агенции.
Ако изпаднем в просрочие обаче, експерти предупреждават, че най-лошият ни ход ще е да опитаме да се скрием – дългът ни ще остане, но и ще трупа лихви. „В много случаи, когато оценим обективното финансово състояние на клиента, всъщност стигаме до договорки за изплащане на само част от дължимата сума”, отбеляза Александър Грилихес – представител на колекторска фирма.
Често некоректни платци попадат при фирма за събиране на дългове още при първата просрочена вноска.
