Във вторник, 16 юли, от НИМХ обявиха червен код за опасно високи температури в областите Благоевград, Плевен, Велико Търново и Русе. Там максималните стойности ще са над 41 градуса.

В останалите области от страната кодът е оранжев за горещини между 37 и 41 градуса.

Горещините ще продължат до четвъртък, когато предстои слабо понижение на температурите и краткотрайни следобедни валежи с гръмотевици на места в северните и планинските райони.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

До края на месеца по-голяма част от периодите ще са с температури над климатичните норми и времето ще е предимно сухо, каза за БТА главен асистент доктор Анастасия Стойчева, директор на департамента "Прогнози и информационно обслужване" в НИМХ.

Синоптик: През новата седмица ще има червен код за високи температури

На какво се дължи горещото време у нас и по-хладното в Западна Европа?

Горещото време е в резултат на област от високо налягане от югозапад над нашата страна, или на баричен и термичен гребен от югозапад, при който се пренася топъл въздух, обясни Анастасия Стойчева. 

Тя отбеляза, че в Западна Европа времето е хладно и има област на ниско налягане, или има влияние на дълбок атлантически циклон. В северозападната част на Европа има по-хладна въздушна маса и по тази причина в много райони на британските острови и около Северно море, и в една част от Скандинавския полуостров, температурите са по-ниски.

Най-високата температура у нас е измерена на 5 юли 1916 г. в Садово - 45,2 градуса

През юли са най-високите температури, които са измервани в България, а не през август, каза Анастасия Стойчева. Тя отбеляза, че през август денят намалява като продължителност, а последните три дни на юли у нас са наречени горещници и те по принцип са най-топлите дни през годината. 

Още 2-3 дни жега: В четвъртък ще превали и прегърми

"През юли е регистриран и абсолютният екстремум за нашата страна в Садово, Пловдивско, на 5 юли 1916 г. Тогава там са измерени 45,2 градуса. Уредите за измерване на температурата са били точни, защото са били с живак, а той е химичен елемент, при който няма голяма грешка при измерванията. Сега уредите са нови, защото живакът е опасен и вреден, но бихме могли да разчитаме на измерванията от 1916 г.", заяви Стойчева.

Тя съобщи, че най-ниската температура в България през юли е измерена - през 1933 г., на 7 юли в Трън - минус 0,8 градуса.   

Продължи да четеш