Лекарите алармират, че над 40 на сто от преболедувалите COVID-19 се оплакват от усложнения след инфекцията, а за това няма клинична пътека, която да е одобрена и да се плаща от Здравната каса.

След прекаран COVID преди година Ангелина Захариева и до днес изпитва умора и се оплаква от сърцебиене.

„Имах бърза уморяемост. Няколко пъти вдигах кръвно и след това отидох на рутинни изследвания, там ми се намери повишена кръвна захар, отидох на ендокринолог, нещо като преддиабет. Сега си се лекувам с ендокринолог, той казва, че след COVID може да се получи“, разказа Ангелина Захариева.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

Пост-COVID синдромът е типичен за по-тежко преболедувалите пациенти, но се среща и при почти асимптомните казват медиците.

Често срещани са повишени нива на кръвната захар, мозъчна мъгла, свързана с липса на фокус, а най-често се наблюдават увреждания на сърдечно-съдовата система.

„Трябва да се направи по-задълбочено изследване, за да видим коя е водещата причина. Разбира се рентген, ехокардиография и поставяме уред, за да видим морфологията на нарушенията“, каза проф. Кирил Карамфилов, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска“.

„Повече от 50% от пациентите имат пост-COVID синдром, ако има точна статистика процентът може да се увеличи дори над 70%. Много често след преболедуване от COVID-19 поне половината от нашите пациенти са със захарен диабет“, заяви д-р Дениз Бакалов, ендокринолог в Клиниката по ендокринология в УМБАЛ „Александровска“.

„По литературни данни се докладва, че между 3 и 6 месеца продължават симптомите. Ако няма предхождащ диабет и в резултат от COVID инфекцията се е развил диабет – за тип I говорим за цял живот. Обикновено тип I развиват младите пациенти. Ако е тип II, в рамките на инфекцията може да бъде контролирано.“, обясни -р Дениз Бакалов, ендокринолог в Клиниката по ендокринология в УМБАЛ „Александровска“.

При симптоми пациентите следва да се обърнат първо към личния си лекар.

Най-често лечението на тези пациенти включва овладяването на симптоматиката, а апелът на лекарите отново е за ваксинация с цел да се избегнат усложненията от COVID-19.

От Българския лекарски съюз казаха, че няма създадена клинична пътека за лечение на пост-COVID синдром, а тази за след лечение на вируса не покрива всички възможни усложнения. За да действа, необходимо е да стане част от Националния рамков договор.

От Здравната каса казаха за bTV, че пациентите с пост-COVID усложнения се лекуват по различни пътеки в зависимост от клиничните си изяви и оплаквания.

Според картата на плана за справяне с епидемията, всички региони са в трети, червен етап. Това значи, че заетостта на интензивните легла в цялата страна е около 70%.

На графиката, изготвена от наш екип, се вижда, че имаме спад на заболеваемостта в страната спрямо вчера, днес тя е 1666 на 100 хиляди души.

В България над 18 на сто е била смъртността сред настанените в болница пациенти с COVID-19 през изминалата година. Това са общо близо 30 хиляди души от над 155 хиляди.

Това показва анализ на "Индекс на болниците", изготвен на базата на данните, които лечебните заведения подават в електронната система на Министерство на здравеопазването.

Сред първите 20 болници за активно лечение, които са поели най-голяма част от пациентите с COVID-19, процентът на смъртност варира от 13 до 33, като е най-нисък във ВМА и най-висок в „Пирогов“.