Лекарите алармират, че над 40 на сто от преболедувалите COVID-19 се оплакват от усложнения след инфекцията, а за това няма клинична пътека, която да е одобрена и да се плаща от Здравната каса.
След прекаран COVID преди година Ангелина Захариева и до днес изпитва умора и се оплаква от сърцебиене.
„Имах бърза уморяемост. Няколко пъти вдигах кръвно и след това отидох на рутинни изследвания, там ми се намери повишена кръвна захар, отидох на ендокринолог, нещо като преддиабет. Сега си се лекувам с ендокринолог, той казва, че след COVID може да се получи“, разказа Ангелина Захариева.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Пост-COVID синдромът е типичен за по-тежко преболедувалите пациенти, но се среща и при почти асимптомните казват медиците.
Често срещани са повишени нива на кръвната захар, мозъчна мъгла, свързана с липса на фокус, а най-често се наблюдават увреждания на сърдечно-съдовата система.
„Трябва да се направи по-задълбочено изследване, за да видим коя е водещата причина. Разбира се рентген, ехокардиография и поставяме уред, за да видим морфологията на нарушенията“, каза проф. Кирил Карамфилов, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска“.
„Повече от 50% от пациентите имат пост-COVID синдром, ако има точна статистика процентът може да се увеличи дори над 70%. Много често след преболедуване от COVID-19 поне половината от нашите пациенти са със захарен диабет“, заяви д-р Дениз Бакалов, ендокринолог в Клиниката по ендокринология в УМБАЛ „Александровска“.
„По литературни данни се докладва, че между 3 и 6 месеца продължават симптомите. Ако няма предхождащ диабет и в резултат от COVID инфекцията се е развил диабет – за тип I говорим за цял живот. Обикновено тип I развиват младите пациенти. Ако е тип II, в рамките на инфекцията може да бъде контролирано.“, обясни -р Дениз Бакалов, ендокринолог в Клиниката по ендокринология в УМБАЛ „Александровска“.
При симптоми пациентите следва да се обърнат първо към личния си лекар.
Най-често лечението на тези пациенти включва овладяването на симптоматиката, а апелът на лекарите отново е за ваксинация с цел да се избегнат усложненията от COVID-19.
От Българския лекарски съюз казаха, че няма създадена клинична пътека за лечение на пост-COVID синдром, а тази за след лечение на вируса не покрива всички възможни усложнения. За да действа, необходимо е да стане част от Националния рамков договор.
От Здравната каса казаха за bTV, че пациентите с пост-COVID усложнения се лекуват по различни пътеки в зависимост от клиничните си изяви и оплаквания.
Според картата на плана за справяне с епидемията, всички региони са в трети, червен етап. Това значи, че заетостта на интензивните легла в цялата страна е около 70%.
На графиката, изготвена от наш екип, се вижда, че имаме спад на заболеваемостта в страната спрямо вчера, днес тя е 1666 на 100 хиляди души.
В България над 18 на сто е била смъртността сред настанените в болница пациенти с COVID-19 през изминалата година. Това са общо близо 30 хиляди души от над 155 хиляди.
Това показва анализ на "Индекс на болниците", изготвен на базата на данните, които лечебните заведения подават в електронната система на Министерство на здравеопазването.
Сред първите 20 болници за активно лечение, които са поели най-голяма част от пациентите с COVID-19, процентът на смъртност варира от 13 до 33, като е най-нисък във ВМА и най-висок в „Пирогов“.
