Възможно ли е „Топлофикация“ да търси лихви върху сметка, която по-рано е признала за недължима, или проблемът е в неясната комуникация с абонатите?
Христо Овчаров се оказва в неясната ситуация.
Той отоплява имота си единствено и само на ток. След поредица жалби проверка доказва, че в сградата, където живее, се краде топлоенергия и фактурите на абонатите с години са били нереално високи. Последно Христо оспорва изравнителна сметка от 207 лв., като междувременно плаща 60 лв.
„Оказа се, че наистина не дължа тази сума. 146 лева и няколко стотинки не са били дължими от мен. Но въпреки всичко, до корекцията, са ми начислявали лихви. И сега „Топлофикация“ е завела иск да им платя лихвите върху тези недължими суми“, казва Овчаров.
От дружеството обаче смятат, че сметката на Христо е коректна, а объркването идвало от по-стари задължения, когато се е начислявала лихва и върху прогнозни сметки.
„Не са му начислявали лихва върху недължима сума. Ако той смята това, ще трябва да го докаже. Ако по време на изравнителната сметка той беше платил 200 и няколко лева, нямаше да има един лев лихва“, казва Деян Дянков, омбудсман в „Топлофикация“ – София. Той обаче добавя, че „Топлофикация“ нямаше да му върне това, което е взела в повече, с лихва, защото това не е депозит в банка.
Според дружеството, ако абонат плати повече, отколкото дължи при изравнителната сметка, той не кредитира дружеството, а съседа си, защото енергията така или иначе е подадена.
