На 22 септември отбелязваме 114 години от обявяването на Независимостта на България. Събитие в нашата история, извоювано с обединените и последователни действия на тогавашните интелектуалци, управленци, народ и духовенство.
Годината е 1908-а. Месец септември е почти преполовен, когато в Търново българското правителство предприема действия по одържавяване на железниците, които са на територията на обединените Княжество България и Източна Румелия. В отсъствието на цар Фердинанд и въпреки отпора на Великите сили.
Няколко дни по-късно Фердинанд е вече в България, за да подкрепи усилията на българския народ. В нощта срещу 22 септември, пътувайки от Русе към Търново, един ръкопис се превръща преломен.
"С мастило Александър Малинов пише манифеста, предоставя го на княза и князът без никакви редакции приема текста. Когато пристигат тук, на гара Трапезица, кметът, великотърновските общественици ги очакват", разказа доктор Емил Врежаков, уредник в РИМ-Велико Търново.
Фердинанд тръгва пеша и се отправя не къде да е, а към църквата "Св. 40 мъченици".
Там, в подножието на Царевец и Трапезица, преди 114 години за първи път отеква: „Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“
Докато тогавашният министър-председател Александър Малинов чете тържествено манифеста и на Царевец, вестта за Независима България вече пътува като телеграма до всички български градове и европейски столици.
Усилията на възрожденци, следосвобожденци и дейци за обединение са увенчани с успех.
Подкрепата на Великите сили идва няколко месеца по-късно, когато в началото на 1909 г. официално признават България за равноправен член на европейските народи.
