Преди две седмици в Старозагорско отново беше отчетено замърсяване на въздуха над допустимото, а екоинспекцията за пореден път посъветва хората да не излизат.
От най-сериозните обгазявания там - и конкретно в Гълъбово, минаха повече от 10 години. Събитията тогава предизвикаха протести и първия в района референдум, който обаче се оказа невалиден заради ниската избирателна активност.
Един местен журналист, разследвал случая, сега прави пълнометражен игрален филм. В него ще има екшън, драма и любовна история.
2004 г., 2005 г. и 2006 г. са несигурни години според хората в Старозагорския регион. Страхът и въпросите без отговор се превръщат в ежедневие. Обгазяванията са тема номер едно в новинарските емисии, но еднозначна причина за тях и до днес няма.
Петър Марчев е един от местните разследващи журналисти, които се занимават със случая тогава. Той има по-различна гледна точка за причините.
„По всеки драматичен случай има поне 2 гледни точки. Моята гледна точка е неофициалната, защото официалната, която и сега може да откриете като чукнете в „Гугъл” на обгазяване Стара Загора, ще разберете, че виновни за обгазяванията са тецовете „Марица Изток”. Моята гледна точка е точно противоположната – виновни за обгазяванията според мен са нерегламентираните дейности на няколко частни фирми, които имаха сключени договори с военния полигон Змейово и които в следствие на това разследване се установи, че те утилизират стари натовски боеприпаси. Фактът беше такъв, че освен, че ги утилизират незаконно, те използват най-евтините и нещадящи здравето и околната среда технологии”, коментира Марчев.
Темата вълнува Петър толкова, че години по-късно решава да направи филм.
Пълнометражният „Апокалипсис до поискване" разказва за млад студент от Стара Загора, който прекъсва следването си и започва работа като разследващ журналист в местния вестник.
„Филмът е тип екологичен екшън или филм разследване. Той след като е прекъснал следването тръгва да търси някаква сериозна работа, която да работи преди да продължи следването си и пред очите му се случват постоянно разни такива апокалиптични неща - измират пчели, раждат се ярета-хермафродити, неговия град и неговото село се обгазяват и пред очите му накрая умира една възрастна госпожа и той е афектиран. Той се опитва да я спаси, да й помогне, но тя умира в ръцете му и той тогава влиза в редакцията на местния вестник. Там главния редактор харесва неговия хъс и му предлага да стане стажант-репортер, който да движи тази тема за обгазяванията и така вече се натрупват перипетиите свързани с неговото разследване”, разказва журналистът и режисьор.
Снимачния процес се оказва изключително забавен за екипа. Още първия ден на главния актьор Георги му се налага да снима полугола сцена, а пък в друга Велислава едва не го осакатява.
За 13 снимачни дни екипът успява да заснеме ¾ от филма, но точно тогава финансите свършват. За да бъде довършен филмът, Петър и екипът имат нужда още от около 10 000 лева.
