40 години от първото българско изкачване до Еверест. Христо Проданов покори без кислород най-високия връх на света и остана там завинаги.
„Авраме, на върха съм, ма там няма пирамида. Братята са направили една пирамида от 4 бутилки и тяхното знаме заснех и това е.“
В 18:15 ч. на 20 април 1984 година, с тези думи Христо Проданов съобщава, че е на покрива на света сам, без кислород и по западния гребен, наричан още "Жестокия път".
Радостта не трае дълго. На слизане времето се разваля, а Проданов остава през нощта на открито.
Така той остава завинаги на 8700 метра височина. Въпреки загубата, българската експедиция не се отказва, а взима трудното решение да продължи и да атакува върха отново.
„За нас Хималаите бяха едно откритие. За първи път попадахме в Хималаите и на такъв изключителен маршрут - беше уникално“, казва Петко Тотев, председател на Федерацията по катерене и алпинизъм.
И така на 8 май Методи Савов и Иван Вълчев изкачват Еверест, но не без проблем.
„Ние с Иван бяхме единствените хора в света, които изкараха на 8750 метра цяла нощ без кислород. Нямате представа какво разкъсване е. Страхът ти е непрекъснатият спътник, но трябва да го преодоляваш, защото хем се страхуваш, хем си мераклия“, добави Методи Савов, алпинистът, изкачил Еверест през 1984 година.
На следващия ден до най-високият връх достигат и Кирил Досков и Николай Петков.
„Нашият път наистина се оказа уникален. И бих казал, че това постижение на българската експедиция преди 40 години е едно от световните постижения в алпинизма, то още не е повторено“, каза пред bTV Николай Петков.