На 1 януари източноправославната църква празнува Васильовден или Сурваки. На този ден източните християни почитат паметта на св. Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква.
По традиция в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" бяха отслужени тържествена архиерейска Света литургия и молебен за празника. От амвона бяха прочетени думите на патриарх Неофит, който пожела на християните повече вяра и смирение през новата 2021 г.
Народната традиция свързва празника с обичая сурвакане. На Васильовден се събират млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани.
На самия празник минават и групи от деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии.
Както коледарите носят със себе си криваци, така и сурвакарите на Васильовден носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. В някои места вместо дряновица се използва и крушевица.
Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове у нас. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, но неговите плодове се берат последни. Те се използват в народната ни медицина.
Празничната трапеза на Васильовден е богата. Тя се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.
Наред с Коледа и Сурваки може да се причисли към най-мистичните български празници, защото по-голяма част от ритуалите и обредите извършвани през тези дни носят духа на старите българи.
На Васильовден имен ден имат Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
