Социално-икономическите проблеми, климатичните и географски особености са сред причините за лошото качество на въздуха, коментираха от Министерството на околната среда и водите.
Вчера Съдът на Европейския съюз в Люксембург осъди България за неспазване на задълженията по европейската директивата за качеството на въздуха.
В решението се посочва, че страната ни нарушава европейското законодателство, като дълго време – от 2007 г. до 2014 г., не спазва както годишните, така и дневните пределно допустими стойности на концентрациите на фини прахови частици. Засегнати от проблема са София, Пловдив, Варна и зоните Северна, Югозападна и Югоизточна.
Решението на Съда на ЕС е очаквано, коментираха пред БТА от МОСВ.
Според тяхното обяснение обаче причините за неспазването на определените от законодателството норми за съдържание на фини прахови частици (ФПЧ10) в атмосферния въздух са свързани най-общо със социално-икономическото развитие на страната и с някои климатични и географски особености.
Основните замърсители са битовото отопление и автомобилният транспорт, отбелязват от МОСВ.
Значителният принос на битовото отопление идва от масовото използване на твърди горива – преброяване от 2011 г. сочи, че по този начин се отопляват около 57% от населението. Друга причина е използването на стари, неефективни горивни устройства с високи нива на емисии.
Влиянието на транспорта (само в най-големите градове), идва от остарелия автомобилен парк. Именно социално-икономическият фактор прави разрешаването на проблема трудно, посочват от МОСВ.
Законодателството определя основна роля на общинските власти за постигане на необходимото качество на атмосферния въздух на местно ниво, посочиха от министерството.
Оказва се обаче, че планираните и изпълнявани от местните власти мерки не са достатъчно ефективни и проблемите с наднормени нива на ФПЧ10 продължават в цялата страна.
През последните години МОСВ предприе стъпки за разработване и прилагане на мерки на национално ниво, като промени в законодателството – в Закона за чистотата на атмосферния въздух, които дават възможност за прилагане на допълнителни мерки от страна на общините за подобряване на качеството на въздуха, например създаване на зони за ниски емисии на вредни вещества, ограничаване на употребата на определени горива, ограничаване движението на превозни средства.
Освен това на общините с мръсен въздух по оперативна програма „Околна среда 2014-2020 година” са отпуснати 115 млн. лв.
Разработват се Национална програма за качество на атмосферния въздух и Национална програма за намаляване на емисиите на определени замърсители в атмосферния въздух.
