Григор - едно момче на 18. Възрастта на забавленията, големите надежди и безбройните мечти. Но един миг променя мечтите му.
Ден, след като навършва 18 години, бил на парти с приятели, когато с друго момче решават да отидат с колата до денонощния магазин.
„Караше с висока скорост, млад шофьор, а улицата е с много неравности, както се вижда и просто колата...той изгуби контрол върху колата и се забихме в стълба. Не помня самия сблъсък. Първото, което се случи, погледнах надолу - целият ми крак беше извъртян на 90 градуса. Просто ходилото ми беше на обратната страна”, спомня си Григор Иванов.
Пръв за инцидента научава съученикът му Галин. И хуква към мястото на инцидента. Пострадал е само Григор.
„Стигнахме преди линейката и беше много страшно. Целият стълб беше в него, не знам как имаше място за него в колата”, спомня си Галин Пенев, съученик на Григор.
„Помня, че викахме за помощ. Питаха ме за името ми, казах го, питаха ме за адреса ми - не можах да си спомня”, каза Григор.
По спешност транспортират Гого в болницата в Ловеч.
- На път за болницата какво си мислехте?
- Само се молих да е жив...Казахме му, Гого, ние сме до тебе, мамо! И с всичко това ще се справим заедно. И той също каза: Мамо, тате, много ви обичам! И ще се преборим заедно”, разказа майка му Мариета Стойчева.
След тези думи момчето е поставено в медикаментозна кома. Направени са му три операции на левия крак. Буди се във Военномедицинска академия, когато му съобщават, че с ранения крак никога повече няма да ходи. И трябва да избира - цял живот на патерици или ампутация.
- Просто съм човек, който не може да приеме цял живот да съм така.
- Кой беше най-тежкият момент за теб?
- Да се преборя със себе си. Да приемеш съдбата си просто...първите моменти, когато си помислех за ампутация, си мислех: край, едва ли не...като се случи и животът ти става едва ли не безполезен...просто да осъзная, че това не е нещо, което може да ме спре”, каза Григор.
„Това беше един от най-ужасните моменти. Не знам, не мога да си обясня откъде взех тези сили. Те бяха само и единствено заради него, за да не го обезкуражавам. Казах му - мамо, каквото трябва ще се случи”, спомня си майка му Мариета Стойчева.
След ампутацията, Григор го чакат дълги седмици на възстановяване в болницата. В социалните мрежи той се свързва с вече покойния каскадьор Явор Кехайов, от който черпи сили и вдъхновение. Явор дори посещава Гого в болницата.
„Той говореше за философията на самураите - че болката е привилегия на силните, че всичко е дар от съдбата. Просто точно това за мисията - всеки се ражда с мисия. С цел. Дори да не я виждаш, тя е там. Все някога ще я осъзнаеш. Това променя човек за цял живот”, коментира Григор.
„Изведнъж порасна. Точно след това преживяване порасна. И в много случаи той ми дава повече оптимизъм и надежда, отколкото аз самата. Той ме учи на много неща”, призна майка му.
След месеци на възстановяване, Григор е категоричен, че ще се върне на училище. Там го чакат приятелите му, които днес са му повече от семейство.
„Винаги го изпращаме, винаги го посрещаме...просто така някак си да ни започва денят позитивно. Покрай него се обединихме, станахме по-задружни”, разказва съученикът му Георги Иванов.
Те организират редица събития, с които събират 40 хиляди лева. С тях Гого ще си купи протеза.
„Научихме, че всичко може да се случи на всеки и в крайна сметка е важно на първо място да бъдеш истински човек и да помагаш. На тази възраст не осъзнаваме, че трябва да бъдем добри”, коментира Иванета Данаилова.
„Той ни учи на нещо, което много малко хора ни учат в днешно време, да се борим! Да не навеждаме глава”, категоричен е друг от съучениците му Галин Пенев.
А Гого вече напредва със спорта и не смята да се отказва. Не обвинява никого за случилото се и гледа напред.
„Това ми е било съдбата, всеки се ражда с определена мисия и когато тръгнеш по пътя, който не е отреден за теб, съдбата ти напомня, напомня ти, дава ти знаци...и просто става събитие, което да ти обърне целия живот и да те вкара в правия път, за да можеш да изпълниш мисията, която ти е отредена”, смята Григор.
- По какъв начин се промени животът ти след това?
- Станал е по-труден, определено, но...стана и по-смислен. Преди, ако съм бил целеустремен съм бил и леко по течението.
- Това не те сломи?
- Напротив, то ме повдигна. Тази среща със смъртта те променя изцяло. Няма как да останеш същия човек. Оценяваш наистина ценното в живота. Не гледаш вече материални неща, оценяваш миговете.
А мисията на Григор съвсем не е малка:
„Да стана добър човек. Човек, който да служи за пример. Колкото мога да вдъхновявам хората, да помагам на хора в тежко положение. Дори само чрез историята ми. Дори ограниченото ти тяло, не може да ограничи ума ти. А обратното - несломимият ти дух може да повдигне ограниченото ти тяло”.
Григор. Едно момче на 18. С неравен старт в живота. И с мечти, които до една ще сбъдне, убеден е той.
