Министерството на отбраната приключи всички дейности във връзка с проверката на фактите и обстоятелствата около катастрофата с МиГ-29, при която загина подполковник Валентин Терзиев. Разчетени са данните от черната кутия със съдействието на руския производител и в присъствието на представители на ведомството.

Това съобщи на брифинг министърът на отбраната Георги Панайотов. Оттук нататък прокуратурата продължава с разследването.

На брифинга присъства и съпругата на подполк. Терзиев – Димитрина Попова, която отправи въпроси към „Военна полиция“ и ръководството на военното ведомство.

Какво означава термина „загуба на пространствена ориентация“ и защо не се води пилотска грешка?

„Загубата на пространствена ориентация се получава поради психо-физичните особености на организма. В авиационната психология е описано, че когато полетът се извършва без визуален ориентир и извън кабината, с много малки ускорения самолетът може да промени пространственото си положение без пилотът изобщо да се ориентира за това“, обясни полк. Петко Василев, началник на отдел „Разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства” в Министерството на отбраната.

Относно това защо не е формулирано като пилотска грешка той обясни, че това щеше да е така, ако пилотът е осъзнавал в каква ситуация се намира и след това предприеме грешни действия за излизане от нея. В случая от Военна полиция смятат, че до последно подполк. Терзиев не е осъзнавал в каква ситуация се намира.

Само прякото изпълнение на задачата ли е било обект на разследване, или и предварителната подготовка по време на учението? Защо само тази информация е изнесена?

„Не само полетът е бил обект на разследването. То се е водело в четири посоки. Едната е организацията на летателната дейност, втората – самият полет, третата – състоянието на авиационната техника, и четвъртото – медицинското и физиологично състояние на самия пилот“, поясни полк. Василев.

Според нормативната уредба само информацията за протичането на полета е позволено да бъде изнесена в публичното пространство.

Всички документи, свързани с провеждането на учението, се намират в прокуратурата и са предоставени и на Народното събрание.

Открити ли са нарушения в документите?

„Не са открити нарушения, които пряко да са допринесли за възникването на авиационното произшествие“, заяви полк. Василев.

Той поясни, че съпътстващите причини, описани в доклада, не са свързани с документите. Те са три – неправилна преценка на групата на наземно ръководство, неправилно разпределение на вниманието на пилота при излизане от атака и особеностите на полетите нощем над море.

Що се отнася до неправилното разпределение на вниманието от пилота се има предвид, че след поразяването на целта и преместването на погледа в кабината би трябвало пилотът да проконтролира положението на самолета спрямо авиохоризонта. При разчитането на данните от черната кутия няма нито един момент от полета, в който носът на самолета да е повдигнат спрямо хоризонта, тоесто да е приведен в хоризонтално положение.

„Вследствие на пространствената дезориентация у него е възникнала зрителна илюзия, че е в хоризонтален полет и затова е предприел тази маневра, без да повдигне носа на самолета“, поясни полк. Василев относно направените заключения.

Относно неправилната преценка на наземната група той поясни, че след като мишената е започнала да пада по-бързо, се получава дефицит на време за насочването, което може да стигне на пилота, но може и да не стигне.

"Написали сме неправилна преценка, защото с повишаването динамиката на сближение е възможно да се появи дефицит от време или дефицит от височина за излизане от атака. В случая не считам, че нито времето, нито височината са били недостатъчни. Просто имаме загуба на пространствена ориентация. И все пак прихватът е можело да бъде прекратен", обясни полк. Василев.

Ще има ли наказани?

На въпрос дали ръководителят на учението ще бъде подведен под отговорност министърът на отбраната Георги Панайотов заяви, че „Военна полиция“ по закон няма право да посочва виновник.

Прокуратурата е органът, който разследва инцидента и търси престъпление.

"Като министър на отбраната мога да търся виновни, след като прокуратурата си свърши работата. Това става чрез назначаване на служебна проверка. Такава досега не е назначена, тъй като това означава да се работи паралелно със следствието на прокуратурата. Тази проверка трябва да има документи, които да проверява. Те са предадени на прокуратурата", допълни Панайотов.

Защо системата, която сигнализира за опасна близост със земята, не работи?

„Системата е била включена, но, за да работи, пилотът трябва да е в хоризонтално положение – с корема надолу към земята. В конкретния случай той не е бил в такова пространствено положение, така че тя да сработи. Абсолютно всеки един полет се изпълнява с включена такава система за известие за опасна височина“, обясни генерал-майор Димитър Петров, командир на Военновъздушните сили.

На пилота му е разрешено минимална височина 2000 м. Първоначално му е разпоредено да слезе на 3000 м и той докладва това. След което получава команда за снижение до 2000 м и увеличение на скоростта до 800 км/ч. Никой обаче не му е заповядал да слезе под 2000 м и да увеличи скоростта до 980 км/ч. 

По думите на министър Панайотов това не означава пилотска грешка, а показва именно загубата на пространствена ориентация.

„За човешка грешка би ставало въпрос само ако подполк. Терзиев е знаел в какво състояние се намира“, отново повтори той.

Подготвен ли е бил подполк. Терзиев за поставената задача?

И самият Валентин Терзиев, и ръководителите му са били на мнение, че той е подготвен да изпълни учението. Той е летял на МиГ-29 от 2015 г. От 2015 до 2021 г. е изстрелял пет ракети. Затова подготовката му е позволявала да достигне до нивото да стреля по реална парашутна мишена. Между 2016 и 2018 г. той е стрелял по реална мишена през деня с МиГ-29, обясни ген. Николай Русев, командир на авиобаза "Граф Игнатиево".

„Няма пилоти, които смятат, че не са подготвени. Има пилот, който прави преценка преди изпълнението на задачата дали да я изпълни, или да я отложи. Това не значи липса на подготовка, а точно обратното – че сам може да прецени какво може и какво не може“, категоричен бе Панайотов.

Въпреки това той отново призна, че нальотът е недостатъчен.

„Ако Валентин Терзиев не беше загинал и беше продължил да лети, тази година неговият нальот щеше да бъде между 50 и 60 часа, което е много повече. Тоест тенденцията е възходяща – много повече, отколкото е летял миналата и по-миналата година“, подчерта военният министър, допълвайки, че са нужни повече средства за Българската армия.