Книговезане, изработване и ръчно украсяване на книги - един позабравен български занаят, които в днешно време владеят малцина. Следващата история е за едно 25-годишно момче, което съхранява традициите.

Според народните вярвания, всяка къща, дърво или извор имали свой покровител. Наричал се Стопан. Така избира да се нарича и Калин Даскалов.

„Някак си мисля, че по-подхожда на нещата, които правя. Пък и го чувствам като някакво име, което не ми е просто дадено, а съм си го избрал сам, както съм си избрал и сам какво да правя.”

Домът на Стопан прилича на стара българска занаятчийница.

„Никога не съм искал да бъда книговезец в традиционния смисъл. Просто мисля, че това е друг тип работа. Правя книги и ги украсявам, което включва целия процес от сгъването на хартия до шиенето на тази хартия, слагане на корици, облицоване в кожа, украсяване на тази кожа. Влияя се от тези книги, които знам, че са устояли на времето и се опитвам да направя нещо подобно.”, разказва Стопан.

Книгите му са изработени от телешка или овча кожа, украсени са с истинското злато, някои са шити на стан, а всичко започва преди 4 години.

„Аз много харесвах да пиша, още пиша. Проблемът е, че си бях купил някакви тефтери, които много бързо се разпадаха и след втория, третия си казах, че това няма как да стане - явно трябва да си го направя сам.”

Така и не намира майстор, при когото да чиракува. Затова избира по-дългия и труден път - да се учи сам. Първите му опити да сложи злато върху подвързията били провал. А днес казва, че ръцете му работят сами.

- Как се чувстваш, когато го правиш?

- Устремен към нещо. Нещо смислено. Искам да бъде направено добре и ми харесва, когато накрая се получи. Някак си много е освобождаващо, когато мине време и добиеш някакъв опит в това нещо.

Чрез книгите си иска да изпраща послания - към българите.

„Защото считах, че щом оттам идва вдъхновението е хубаво да го върна".

- Какво ти се иска да почувстват хората, когато държат в ръцете си една твоя книга?

- Че са част от някаква общност, че тази общност си струва да е сплотена. Въпреки че това може би е малко амбициозно да се постигне просто с една корица на книга, но въпреки това ми се ще.

Изработването само на една корица често продължава цяла седмица.

„Хората обикновено много се радват. Аз всеки път се учудвам. Защото аз като човек, който ги прави си виждам кусурите. И аз треперещ им ги давам и си мисля как няма да я харесат. А те ги харесват, не виждат тези неща. Някак си виждат цялостната картинка. Което е страхотно!”

Любовта към миналото на България личи не само по инструментите и техниката му, но и по самите ръце на Стопан.

„Тук е крал, цар. По-скоро от стенопис, от икона, много неща значи. От една страна с ножа в гърлото е, че традициите са мъртви".

- Има символика явно във всичко, което правиш?

- Това ми е интересно. Мисля си, че ако казваш нещата прекалено директно, някак си обиждаш способността на хората да ги тълкуват, а някак си животът е по-забавен, ако се занимаваш с това като видиш нещо да се чудиш кое какво е, като пъзел.

Казва, че не всяка книга е хубава. Същото важало и за хората, а философията му за живота се променя постоянно.

„В момента просто искам да се чувствам себе си, да съм що годе добър човек…Просто аз като всеки друг се опитвам да си измисля какво да правя докато съм жив.”