Българите зад граница с много по-голямо внимание честват православните празници, които събират цялото семейство. Това каза в предаването „Тази събота” западно- и средноевропейският митрополит Антоний. Той съобщи, че през 2016 година в Берлин към българския катедралния храм се открива православен социален енорийски център, който ще помага на сънародниците ни зад граница, които имат затруднения.

В коментар на ситуацията в Европа след бежанската вълна и атентатите, митрополитът каза, че несигурността е обзела сърцата и душите на всички европейци, но не трябва да живеем в страхове, защото християнството има своето място в Европа и то ще пребъде.

Какво още каза митрополит Антоний, вижте в интервюто на Жени Марчева:

Здравейте и честита Коледа. Гост ми е западно- и средноевропейския митрополит Антоний. Добро утро, Ваше високопреосвещенство и честито Рождество Христово.

- Честито Рождество Христово и добро благословено утро.

Мисля си обаче, че понякога покрай трапезите, покрай коледното препускане по магазините забравяме истинския смисъл на празника и може би вие сте най-правилния човек, който да ни го припомни

- Наистина в тази суетня около посрещането на Коледа, както всички така я наричат, забравяме за смисъла и значението за раждането по плът на нашия спасител и Господ Исус Христос. Празникът Рождество Христово е празник на Боговъплащението, празник на начало на нашето спасението. Подаръците, нито скъпите подаръци, нито пищните тържества могат да заменят тази неземна радост от този светъл и преди всичко свят празник. Всички ние притихнали в нощта преди 25 декември, Бъдни вечер посрещаме с голямо вълнение, с трепет и най-вече надежда за по-добри бъднини на нашата нация, този празник.

Как усещате, по-различен ли е празникът за българите, които живеят тук и за българите, които живеят зад граница на държавата.

- Несъмнено е по-различен, защото нашите сънародници, които живеят далече от своята стряха, от своите корени, по-осезаемо имат нужда да го празнуват с тези традиции, които са залегнали в нашето общество.

Коледната трапеза е тази, която събира млади и стари, малки и големи, от близо и далеч една голяма част от нашите сънародници отделят от своето скъпо време зад граница, за да се върнат, за да видят своите роднини, за да споделят своите и успехи и трудности. Но като, че ли зад граница всички тези празници, които ни връщат към нашите корени, се честват с много по-голямо внимание и с особен трепет в сърцата и душите на нашите сънародници.

Постоянно общувате с нашите сънародници, които са на запад от границата ни, кажете общност правилната дума ли е? Има ли български общности в най-хубавия смисъл на тази дума или българите са единаци, индивидуалисти. Хора, които не търсят другия, за да живеят живота си?

- В българските православни общности има това чувство за съборност. Естествено, всички знаем, че поговорката и традицията в нашите, преди всичко отношения, показват, че като че ли много по-често се делим, отколкото да се обединяваме. Но зад граница живеем в една мултикултурна среда, мултирелигиозна, далеч от традиционното изповядване на светата православна вяра.

Църквата се превръща в основен притегателен център, към който се стремят всички. Загърбват своите различия, своите дори, конфликти, които са имали през седмицата. Идват в храма, за да почувстват божията крепка десница, която да ги укрепи и която да ги насърчи през настоящата седмица.

Какво ви разказват те, какво ви разказват сънародниците ни зад граница. Какви са тревогите им, притесненията им. Какви са страховете им?

- Преди всичко те споделят трудностите на своето ежедневие, защото знаем, че зад граница животът е много труден на българите, особено на онези, които са новодошли. За тези, които тепърва тръгват по стръмната пътека на имигрантството. Защото много хора си мислят, че зад граница всичко е розово, на Запад всичко е толкова лесно постижимо, но идвайки в съответната страна, държава, те споделят с нашите свещенослужители, че техните очаквания са били, действителността е друга.

Затова и ние се опитваме по някакъв начин да балансираме техните емоционални преживявания и да им протегнем ръка, да им дадем съвет, да измолим от Бога подкрепа, за да могат те с преди всичко увереност да продължат, колкото и да е трудно.

Това е и догодина, в 2016 година в град Берлин, в нашия катедрален храм, откриваме православен социален енорийски център, който именно ще бъде тази протегната ръка на българската православна църква към нашите сънародници, които имат своите затруднения или пък се разминават техните очаквания, или са изпаднали в беда - да им дадем подслон, топла завивка, топла храна и най-вече да им дадем една бащинска прегръдка, за да им покажем, че не са сами.

Така е. Това е много важно. Ваше Високопреосвещенство, какви са впечатленията ви. Как смятате по-духовни ли ставаме или напротив, все повече се изпразваме от ценности, от съдържание.

- И да, и не. Тези, които живеят в духа на светата православна църква, виждайки ширещата се безнравственост, самореализация, девалвация на всички морални и християнски ценности, като че ли още повече се стремят да запазят своята вяра и своята душа, а тези които растат далече от стряхата на църквата, тези които растат в безпътицата, в безхаберието на своите родители, непоглеждайки за тяхното бъдеще, като че ли се изгубват в това бурно житейско море на тези пороци и страсти, които бълват на всякъде. Като че ли западната култура залива със своите добри примери, но най-вече с всичко онова, което е непознато и е много така паяжина, по която ние трябва да вървим много внимателно.

Това щях да ви попитам: от къде идва тази девалвация?

- Корените на тази девалвация са преди всичко оскъдяването на семейните ценности, разбирането на значението на християнското семейство, защото всички ние говорим за християнското семейство, че е основна градивна единица на нашето общество. Църквата казва, че християнското семейство е малка църква.

Така, че когато възвърнем тези изконни семейни ценности, хармонията между мъжа и жената в семейството, отдаването на любовта, не само между мъжа и жената, но и на техните деца, всичко това е вече един залог за едно здраво семейство, което ще възпита и едни духовно здрави деца, които да възпитат и своите деца - така се създава една йерархичност, продължителност на грижата на християнското семейство, а така, оставяйки родителите на институциите да свършат тяхната работа няма как да се получи, защото, ако ние не сме възпитали нашето дете в семейството, как очакваме някой, който е чужд на това дете, да бъде авторитет.

Разбира се наблюдаваме и други феномени, които виждаме, че децата, които растат в тази бездуховна среда си създават авторитети в лицето на поп-фолк изпълнители, в лицето на най-различни техни идоли, които не винаги са добър пример за подражание, а следването на техния пример е и пагубно за децата, така че ние трябва да оформим преди всичко правилния възглед на нашите деца и да могат те да бъдат едни наистина изрядни граждани на нашето общество, а и като добри членове на нашата църква.

А според вас църквата достатъчно активна ли е в тази си роля да оформя, да възпитава?

- За жалост БПЦ е голям длъжник на младото поколение. Ние вече настояваме дълги години за въвеждане на предмета вероучение. Аз мисля, че тези процеси все ще се случат естествено. Ние сме длъжни като че ли в чисто социален аспект да бъдем по-активни към така или иначе по-изстрадалото ни общество защото виждаме, че има хора, които нямат какво да сложат на своята трапеза, има хора, които няма какво да облекат.

Естествено това е грижа преди всичко на техните роднини, на техните бащи, деца, но тази грижа най-добре би се контролирала и изпълнявала и най-прилича от БПЦ да бъде наистина онази протегната ръка, която да удовлетвори не само духовните потребности, което е естествено на първо място, но по някакъв начин да се погрижи социално. Това трябва да се случи и това е една от задачите на БПЦ в бъдеще, защото ние имаме възможност да извършваме тази социална политика с подкрепата на българската държава.

Има такова рамково споразумение между БПЦ и българската държава, защото европейските проекти ни дават една възможност за развиване на тази социална дейност в пълнота така, че от нас се иска да създадем екипи по места и да работим по тази сфера и да можем наистина да бъдем цялостни в нашата грижа.

Да погледнем на финала малко по глобално. 2015 беше малко по-тревожна за Европа и заради бежанската вълна и заради терористичните актове. Как се промени Европа според вас?

- Аз мисля, че Европа стана много неспокойна. Страхът в Европа витае навсякъде. Несигурността е обзела сърцата и душите на всички европейци. Аз имам възможността да имам дори бегъл поглед, тъй като почти всяка седмица имам възможността да пътувам до различна европейска държава, за да изпълня своя дълг да посетя нашите сънародници и виждам това неспокойство в очите на всички пътници, виждам, че като че ли хаоса и страха е обзел сърцата и душите им и така по този начин живеят в наистина страх, който страх не им позволява да бъдат пълноценни в изпълнението на своя граждански дълг и пълноценни в живеенето на своя живот.

И тук как Църквата може да адресира тези страхове, как може да успокои тези хора?

- Църквата може да успокои преди всичко показвайки, че Църквата се моли, защото знаем, че Бог е всемогъщ, Бог е над всяко зло. Естествено е Църквата да покаже преди всичко, че не бива да живеем постоянно в страх, защото всичко е в Божиите ръце. Да се молим Бог да бъде милостив към нас, да се молим Бог да ни даде сили да бъдем щото по изрядни в изпълнение на нашите дела, а от там нататък и да знаем, че всичко е в неговите ръце и не бива да бъдем суеверни, нито като, че ли да търсим някакви знаци, които едва ли не да вещаят някакво по-лошо или по-добро бъдеще. Т.е. всичко трябва да оставим в Божиите ръце като християни и да знаем, че Бог се грижи за нас и ние трябва само да му се молим.

Любопитна ми е гледаната ви точка, тъй като по-голямата част от бежанците са нехристияни, те са мюсюлмани, голяма част от политическия елит в Европа говори, че е възможно мюсюлманите да претопят християнска Европа, да променят вярата ѝ. Вие подобни страхове имате ли?

- Не нямам подобни страхове, защото имайте предвид, че в Европа живеят също голяма част хора, които изповядват исляма и те по никакъв начин не са се променили. Естествено, ако в съвсем неконтролируеми мащаби това се случи - това ще покаже времето. Аз мисля, че световните лидери най-добре знаят какво правят, дори като че ли понякога във времето грешим - ние можем да изправим тази грешка така, че всичко е въпрос на време, което ние трябва да видим, но не бива да живеем само с тези страхове, християнството има своето място в Европа, то ще пребъде, то е в основата на Европа така, че трябва да живеем тук и сега, а какво ще се случи за напред ще видим, защото иначе ще изпаднем в ситуация, в която ще се предадем и ще кажем - ето всичко свърши, а то не е свършило, а има още много неща, които ние трябва да свършим.

Добре. Благодаря ви за този разговор. На финала ще ви помоля, ако искате да погледнете в тази камера и да благословите аудиторията ни.

- Искам да пожелая на всички наши сънародници в пределите на нашата любима страна и зад нея да имат преди всичко повече любов в сърцата си, мир в душите си. Да се стремят да проповядват тази вяра сред своите близки, сред своите приятели и да знаят, че Бог в този празник, който ни обединява, а не ни разделя, се роди за да можем всички ние да се спасим, ни милва със своята десница и ни благославя.