Ръстът в строителството за първото полугодие е със 17% в сравнение с миналата година по това време. Това съобщи в предаването „Лице в лице” шефът на Камарата на строителите в България Мирослав Мазнев.

Той допълни, че жилищното строителство продължава да превишава обема на инфраструктурното. За този период то е 59,4% спрямо общата продукция, с което с над 10% надвишава продукцията на инфраструктурни обекти.

По думите му, това има обяснение.

„Пазарът на недвижими имоти е добре развит и за много инвеститори представлява интерес. В България много фирми инвестират в офиси, в изграждане на промишлени халета, частните инвеститори са основните, които работят в този сектор”.

Според Мазнев прогнозата за следващата година би се променила, защото се очаква прираст в инфраструктурното строителство.

Много от средствата за инфраструктурно строителство по оперативни програми са предвидени за този сектор, но търговете забавиха стартирането на тези обекти, каза той.

За качеството на строително-монтажните работи направихме много анализи и проучвания, и това е много комплексен проблем, който трябва да бъде обследван и решаван в неговата компетентност, коментира Мирослав Мазнев.

"Ние някой път носим срама от тези обекти, но все още няма добре изградена и структурирана нормативна база първо за взаимоотношението на всички участници в инвестиционния процес. Сегашният ЗУТ (Закон за устройство на територията) посочва кои са участниците, но взаимоотношенията между тях не са добре разпределени и отговорността също, допълни шефът на Камарата на строителите", допълни Мазнев.

Той обясни, че има 4 души в инвестиционния процес, които го следят:

„Възложителят, проектантът, който трябва да бъде на площадката и да предава протоколи, след като добре е видял как е изпълнено, надзорът, който стриктно следи спазването на технологията, и строителят".

Според него е сложно тези 4 фактора да са в някаква корупционна колаборация.

"Всеки работи по отделен начин, но съвместени тези отговорности се прехвърлят на крайния продукт или на строителя. Примерно проектант, който проектира обект за 1 млн., но той е взел 10 000 лв. хонорар, той не носи отговорността и, ако проектът е сбъркан – 1 млн. е застрашен. Той носи отговорността върху рамките на тези пари, които е получил. Не прави застраховка за това, че може 1 млн. да бъде загубен".

По думите му изходът е една добра организация между институциите, за да се създаде ясна и точно регламентирана система на възлагане, отчет и изпълнение на обектите.