Помните ли Мерсия Макдермот – жената, прославила българското минало далеч извън границите на страната ни? Тя е историк и писател, прекарала е няколко десетилетия у нас, а една от най-обичаните нейни книги е биографията ѝ за Апостола на свободата Васил Левски.

Днес, Мерсия Макдермот има какво да каже на България.

България. За славното ѝ минало се сещаме само на национални празници, а историята ни, духът на героите ни и заветът им трябва да се помнят и да се предават от уста на уста, за да не забравяме.

Една жена на преклонна възраст и от британски произход отдава живота си на историята ни. Тя се казва Мерсия Макдермот. Името ѝ означава „граница” и навярно съвсем не случайно, животът ѝ е разделен между две страни – Англия и България.

За пръв път у нас идва през 1948 година – участва в Международната младежка бригада на язовир „Георги Димитров”, днес „Копринка” и пламва любов – на една британка към историята на една чужда държава. Близо 30 години Мерсия Макдермот живее и работи в България. Автор е на биографиите на Васил Левски, Гоце Делчев, Яне Сандански, а съвсем скоро на български език излезе и четвъртата книга от поредицата – историята за живота на Димитър Благоев.

Не успява да дойде на представянето на биографията, затова прави видео обръщение към българските си читатели.

„Аз бих желала моите читатели навсякъде – в Англия, в България и другаде, не само да се информират за българското минало, а да се вдъхновяват от подвизите на моите герои. Да намират нещичко в идеите и дейността на тези герои, което им звучи актуално и което ще им бъде поучително и полезно в сегашните борби за мира, свободата, човешките права и други блага”, казва тя.

В продължение на 16 години, от 1963 до 1979 г., Мерсия Макдермот преподава в Английската гимназия в София. Води курс и в историческия факултет на Софийския университет. За задълбочената си работа върху историята на страна ни е удостоена с „Орден на розата”, орден „Кирил и Методий” и орден „Мадарски конник”, както и с отличието „Златен век – огърлие”. И макар от години да не е идвала у нас, мислите ѝ са все тук, а България ѝ липсва.

„Пожелавам на читателите ми винаги да вярват, че утре животът може да бъде по-хубав и по-мъдър. И никога да не губят тази вяра”, казва тя.