Белослатинското село Попица се прочу преди години с луксозния дом за стари хора, открит от местната представителка в кабинета на Симеон Сакскобурготски - социалната министърка Христина Христова. На европейско ниво селото се интегрира чрез стотиците си емигранти в Италия, Испания, Гърция и Кипър. Затова принципно наброява 2000 души, а реално доста по - малко.

Положителните примери продължават и с излъсканата фасада на кметството и разкопаните лехички наоколо. По лехички се стига до здравната служба, където гледката е типична - пациентка недоволства от джипито, което идвало само за по два часа на ден.

„Личните доктори не са си на мястото. Тук имаше доктор, дойде жена му и сега има си офис в Бяла Слатина в медицнския център, а тук се разправя сестрата. Като нещо е по-спешно, са недоволни”, разказва Василка Димитрова, която е бивша медицинска сестра.

Критиката е отправена и към кмета на Полица Юли Йолов. „Аз не мога да я контролирам личната лекарка, защото личният лекар е избран от хората , както и аз съм избран от хората”, обясни той.

В отсъствието на джипито работата се поема от медицинската сестра Маргарита Петрова. Тя раздава направления, преглежда , вади кърлежи и пази пациентите от рушащата се мазилка.

От здравеопазването има и доволни. Фаворит на пациентите е местният зъболекар Саша Стаменов. Той ошъл да работи в Попица от сръбския град Босилеград. За съжаление обаче специалистът няма да се задържи дълго в селото. Плановете му са да си търси работа в голям град или в чужбина.