Средно 46% от средствата, изразходвани по линия на комуникационните планове на седемте оперативни програми и Програмата за развитие на селските райони, са били платени на медиите. Това показва справка, изготвена в рамките на подготовката на Националната комуникационна стратегия за следващия програмен период 2014-2020 година, цитирана от БГНЕС.

В началото на лятото кабинетът публикува списък на парите, които министерствата са давали на медиите по комуникационните стратегии на оперативните програми, според който раздадените суми на медиите са 66,1 милиона лева, разпределени чрез няколко министерства, – земеделското, социалното, финансовото, на екологията, на регионалното развитие и на икономиката.

Най-много пари в процентно изражение са изплатените на медиите от комуникационния план на ОП „Транспорт" - 77,56%. Същото важи и за 62,55 % по ОП „Развитие на човешките ресурси", 57,7 % по ОП „Конкурентоспособност", 46% от платените средства по плана на ОП „Околна среда", 26,93% от парите по ОП „Административен капацитет" и15,42% от изплатените средства по ОП „Техническа помощ". Близо 43% от платените за комуникационни дейности пари по ПРСР са били за медиите.

В тези средства се включват и парите, похарчени за платени публикации и реклама в медиите.

За организиране на събития средно са отишли 19% от раздадените пари по комуникационните планове на оперативните програми и ПРСР, за изработването на рекламни, промоционални и информационни материали - средно 18% ,за социологически изследвания и анализи - малко над 4 %, за разходи за външни услуги (като например цялостно ПР обслужване) – около 5%, а около 8 % са разходите за поддръжка на информационни центрове, канцеларски материали, консумативи, оборудване и работни посещения на журналисти.

Идеята е през следващия програмен период общото разпределение на парите за комуникационните дейности да не се различава драстично от досегашното.

Очакванията за момента са за периода 2013 г. – 2020 г. около 1,5 % от бюджета на всяка една оперативна програма да отива за комуникационни дейности.
Основните цели на Националната комуникационната стратегия до 2020 г. са поддържането на високо обществено доверие към управлението на програмите и насърчаване на по-активното участие на бенефициенти в използването на средствата от ЕС.

Управляващите органи на програмите няма да разработват отделни комуникационни стратегии, както беше досега, а всичко ще е подчинено на Националната комуникационна стратегия. Общите дейности по всички програми ще се изпълняват и координират от Централния информационен офис. Офисът ще отговаря за социологическите проучвания, за поддържането на мрежата от 28 информационни офиси и за провеждането на информационни кампании за всички оперативни програми.

При подготовката на Комуникационната стратегия е взето предвид, че българите се информират най-много от електронните медии и все повече и повече се обръща внимание на онлайн медиите.

Обмисля се и да се дава пари за разработване и поддържане на профили в социалните медии, генериращи потребителско съдържание. Фейсбук профили към момента има ПРСР, ОП „Околна среда", ОП „Транспорт".