Математиката е най-трудният предмет за учениците от 5. до 10. клас. По-малките определят като сложни също история и география, а по-големите – физика и химия. Това показват резултатите от електронната анкета сред учениците, организирана от Министерството на образованието и науката (МОН) във връзка с прегледа на учебните програми от 1. до 10. клас.

В проучването на доброволен принцип и анонимно са участвали 5200 деца. Учениците са изразили мнението си за отделните предмети по степента на трудност за научаване, необходимостта и смисъла от придобитото знание, практическата приложимост и метода на преподаване.

Като най-смислена петокласниците и шестокласниците възприемат дисциплината „Човекът и природата“. Независимо че определят за най-сложна математиката, те смятат, че тя развива мисленето. Въпреки това не са убедени, че ще им е полезна в живота.

Децата от 5. и 6. клас трудно приемат прехода от „Човекът и обществото“ към двата отделни учебни предмета „География“ и „История“. Очевидна е необходимостта от засилване на синхрона в учебните програми между двете дисциплини в тези класове. Подобен проблем има и в 7. клас при разделянето на „Човекът и природата“ на „Химия“ и „Физика“. Инвестициите в създаване на STEM кабинети, проектното обучение и работата в групи биха помогнали за преодоляване на тези трудности.

Гимназистите от 8. до 10. клас масово не осъзнават практическата полза от знанията по математика, български език и литература и физика. Те намират за важни и полезни географията и чуждите езици. Учениците с успех под много добър 5,20 по-трудно разбират смисъла на изучаваното в училище.

Учениците от първи гимназиален етап най-често искат материалът да бъде разглеждан чрез практически примери и реални житейски ситуации, необходимо им е и повече време за упражнения, особено по математика.

Гимназистите признават опитите на своите учители да представят учебния материал по разнообразен начин, за да бъде възприет по-добре, включително чрез използване на образователни платформи. Едновременно с това, също като по-малките, те отчитат като сериозен дефицит липсата на работа в групи и недостатъчното време за разбиране и затвърждаване на новите знания. Учениците рядко са ангажирани в проектни дейности по предмети с голям брой часове като български език и литература и математика. Почти всички отчитат необходимостта от повече упражнения.

Работни групи към МОН преглеждат учебните програми по всички общообразователни предмети, изучавани от 1. до 10. клас. Част от този процес са проучванията на мненията на учители, ученици и родители.