„Мария Ванкова определя работата си като интересна и изискваща остър и подготвен ум. Вярва, че независимата журналистика е нужна на обществото, за да е адекватно информирано и да прави свободно изборите си. С основен ресор здравеопазване през последната година тя е изправена пред нови предизвикателства. Към отразяването на COVID кризата, през февруари Мария добавя нова отговорност - автор на рубрика за ваксините.“ С тези думи екипът на в. „Всичко за семейството“ представя репортера на bTV Новините на страниците си. Вижте откъс от интервюто с нея за читателите на седмичника.
- Мария, в кризата Вашата работа стана от първостепенна важност за зрителите. Готова ли бяхте за тази отговорност?
В нашата работа трябва да си готов за всичко във всеки един момент. Днес съобщаваш здравна новина, утре може да се наложи да отразиш наводнение, на третия ден - протест. С моите колеги от нюзрума на bTV подхождаме отговорно към всяка новина и именно така посрещнахме предизвикателството COVID-19. Права сте, че пандемията пренареди дневния ред на обществото, а от там и на новинарските емисии. И по тази водеща тема работят всички продуценти, репортери, оператори, а не само тези, които в обичайна ситуация отразяваме предимно здравеопазване. Нашата работа е екипна и един без друг няма как да сме успешни.
На всички ни се наложи да натрупаме знания по микробиология, вирусология, имунология, епидемиология. Вероятно помните, че в началото имаше едно очакване кога ще открием първия случай на заразен у нас и основно се информирахме за заболяването от това, което се случваше в другите държави. В полунощ срещу 8 март властта съобщи за първите случаи, bTV Новините имаше извънредна емисия, след която си събрах багажа и с оператор и шофьор заминахме за Плевен, където бяха едни от първите случаи. Новината предопредели и най-дългия ми работен ден досега - 33 часа без сън и в кондиция за ефир.
- Как COVID промени работата Ви, кои са най-шокиращите Ви срещи с него?
В нюзрума на bTV е въведен "пандемичен" график на работа, което беше една от първите промени. С цел, доколкото е възможно, да се ограничи разпространението на заразата. С колегите и до днес сме разделени на екипи, които се редуват с работа на терен и хоум офис. В началото на пандемията, признавам си, беше тежко, защото бяха едни безкрайни пресконференции, които излъчвахме на живо, редуваха се една след друга - от сутрин до полунощ понякога. Темите преминаваха от пандемията и мерките за ограничаване на заразата, през икономическите последици и мерките за компенсация на бизнеса и работниците, до въвеждане на електронна среда за обучение на учениците. Това изискваше голяма концентрация и журналистическа реактивност у всички колеги.
Самата работа по изготвянето на репортажите също се промени - започнахме да носим предпазни маски и да спазваме нужната физическа дистанция. Местата за снимане на репортажите се ограничиха, защото не навсякъде сме допускани, заради заразата. Не всички хора искат да се срещат с нас за интервюта - в тези случаи ги записваме чрез Скайп или Вайбър, което преди пандемията се правеше рядко.
COVID-19 постави света на пауза, доближи ни до малките неща и ни отдалечи от големите планове. В работата си срещам хора, чиито близки са били заразени и са починали и такива, които "на косъм" са се спасили. Една от тежките истории, които разказах, беше за млад мъж с COVID-19, който почина у дома си, докато чака линейка. Това беше в пика на заразата у нас, когато спешните медици в столицата не можеха да смогнат на стотиците сигнали, а свободни места в болниците трудно се намираха. Тогава си мислех какъв мащаб би придобил проблемът, ако управляващите и ние като общество не положим достатъчно усилия да се справим с него.
Иска ми се да ни направи такива. И много ми се иска това да се случи, защото осъзнаваме проблема, а не защото сме се сблъскали лично с него. Имам усещането, че част от хората не вярват в опасността от заразата, докато самите те не се заразят или пък техни близки. Тогава нагласата се променя, но трябва ли да е по този начин?!
Скоро гледах онлайн семинар за COVID-19 и ваксините и модераторът на срещата каза нещо, което ми направи впечатление: "Здравият на болния не вярва. Освен ако здравият не е лекарят, който лекува болния". Разбира се, че има много по-опасни и смъртоносни заболявания. Разбира се, че не трябва да минаваме в крайности и животът да спре. Не казвам това, а че просто трябва да спазваме противоепидемичните мерки. Много бизнеси пострадаха от пандемията и съответно недоволстват - и затова си давам сметка. Пълна справедливост изглежда, че не може да се намери, но поне да осъзнаем, че не е време за хитруване в опит да заобиколим мерките.
- Сега на ред са ваксините, каква е целта на новата Ви рубрика?
Благодарна съм на колегите, че ми гласуваха доверие за новата поредица "COVID-19: ВАКСИНИТЕ". Идеята се роди спонтанно в разговор какво още можем да направим като отговорна медия, за да бъдат хората адекватно информирани от достоверни и проверени източници. Приех предизвикателството да комбинирам няколко професионални роли в една - автор на поредицата, неин репортер и водещ.
Благодарна съм на екипа, че ме подкрепя, защото част от нещата, които правя сега, не съм ги правила никога. Три дни преди първото издание не успях да мигна. Репетирах си анонсите дори вкъщи - обособих си домашно студио. Подредих два стола все едно са камери, а холната ми секция влезе в ролята на стена за презентации. Приятелите ми се забавляват с тази история, а вече - и аз. Поредицата е от няколко издания, всеки вторник през февруари - всяко си има свой фокус по темата с ваксините. Цялото съдържание се публикува и на сайта ни в специална секция.
Всяко издание се превръща и в подкаст по темата, който хората могат да намерят на нашия сайт и да слушат, ако са изпуснали поредицата в ефира или просто предпочитат този формат. Стараем се да е на разбираем и достъпен език и в същото време да не губим коректното поднасяне на фактите и данните. Важно е кой говори, затова публикуваме на сайта кратки визитки на специалистите, които участват в поредицата. Искам хората да знаят, че това не са случайни специалисти, а хора, които си тежат на мястото с познания и опит.
В нас хората виждат онзи посредник между тях и институциите, който може да помогне в решаването на проблема. И в повечето случаи това наистина е точно така. С репортажите си помагаме на хора, попаднали в различни казуси. От проблем с достъпа до лечение до оправяне на дупките по улицата пред дома им. В нашата работа доверието на хората е най-ценно, ако го имаме - имаме всичко. Пътят и посоката ни трябва да са верни, иначе зрителят усеща и си "тръгва". Журналистиката е като любовта - изневериш ли, нищо вече не е същото.
Цялото интервю с Мария Ванкова четете в новия брой на в. „Всичко за семейството“.
Мария Ванкова започва да пише за местен вестник в съседния на родния й Любимец – Свиленград, още като ученичка. Завършва журналистика в Софийския университет. Има магистърска степен по "Икономика на човешките ресурси" в УНСС. През есента на 2008 г. постъпва в стажантската програма на bTV, предлагат й да остане в нюзрума. Отразява основно теми от сферата на здравеопазването и социалната политика. Работата й е оценена с редица награди. През 2018 г. получава признанието на своите колеги от нюзрума за "Репортер на годината" на bTV Новините. Същата година е отличена и от Съюза на юристите в България, а през 2020г. получи наградата на фонд "Валя Крушкина – журналистика за хората".
