В съдилищата в Южна България магистратите само формално спазват нормите за конфликт на интереси. Обстоятелствата в декларациите за обвързаности се попълват така, че се прикриват умишлено факти за такива конфликти – предимно чрез съкращения на имена в документите. Това показва доклад на Националната мрежа за гражданско наблюдение на съда, цитиран от БТА.
Анализът е в рамките на проект "Правосъдие близо до хората: втора фаза" и прави общия извод, че действията на магистратите целят „не да осветлят отношенията на зависимости, а да ги прикрият”.
Затова от организацията настояват в декларациите за конфликт на интереси, подадени от служителите в правораздавателната система, да се посочват пълните имена на магистратите и свързаните с тях лица. Прибягването до съкращения или използване на инициали се възприема не само като порочна практика, а като нарушаване на закона, посочва анализът.
Проблем се откроява и при случайното разпределение на делата, отбелязват авторите на доклада. Според тях е нужно е да се работи само с един унифициран за цялата страна продукт за разпределение на делата. „Някои от прилаганите софтуерни продукти създават възможност за манипулиране. Прилаганият метод на случайния принцип е поставен под въпрос, ако се окаже, че електронната система, независимо от вида на продукта, който използва, позволява манипулиране”, посочват още от неправителствената организация, подготвила анализа.
В тази връзка е отправена препоръка към ВСС да възложи независима експертиза от външни специалисти, които да оценят програмния продукт за случайно разпределение "Lawchoice", както и всички други електронни програми, които се използват в съдебната система.
Като положителна страна се наблюдава развитие на политиките за прозрачност и публичност в системата. Налице е стремеж съдът да предоставя повече и по-разнообразна информация на гражданите за услугите, които предлага, за дейността на съдебните канцеларии и за работата на съдебните органи. Наложително е обаче да се подобри политиката на ВСС в публичната сфера, сочи докладът.
Гражданското наблюдение отчита като напредък на съда въвеждането на онлайн услуги. Този подход пести време за потребителите и им дава повече сигурност.
