Всяка година България дава стотици жертви във войната по пътищата. От януари досега загиналите при пътни инциденти са над 460.
В началото на юни едно младо и красиво момиче участва в тази война, но успява да се спаси от черната статистика. Наречете го късмет или сила на духа, но днес Ралица Маркова има какво да ни каже.
Всичко се случва в един слънчев неделен следобед. Датата е 10 юни, а Ралица тръгва с колата си от Бургас за София, заедно със свой колега. „През целия ден имах едно странно усещане, нещо ме тревожеше, имах буца в стомаха, точно така се чувствах! За първи път ми се случва, аз преди да тръгна и по време на шофиране да имам това тревожно чувство. Предусещала съм вероятно”, спомня си тя.
В района на Пловдив трафикът станал още по-натоварен и с все повече тирове на пътя. Оставали 130 километра до София.
Ралица изчислила, че след час и половина вече ще си бъде у дома, но съдбата решила друго.
„В следващия момент просто помня звука, който беше ужасен. Няма с какво да се опише, няма с какво да се сравни. Както и силата, с която нещо ни отмести от пътя. Сякаш нещо ни засмука встрани. Следващото нещо, което помня е, че зададох въпрос – какво стана?”, спомня си тя.
Движещата се зад Ралица кола я удря с висока скорост, а автомобилът ѝ се забива под камиона пред тях. „Хубавото е, че колата ни се завърта и ударът не е челен. Ние сме се забили назад. Което е страхотно. Защото, ако беше челен, нямаше да има оцелели”, обяснява Ралица.
Линейката идва бързо. Спешният екип вади Ралица от премазаната кола и я транспортира до болницата в Пловдив.
„В линейката ме успокояваха. Казваха ми – спокойно, миличка, спокойно. Понеже аз знаех, че всичко ще е наред накрая, но си спомням, че плачех! Едната дама постоянно ми забърсваше сълзите и ми казваше – спокойно миличка”, разказва тя.
В болницата я посрещат д-р Бахар Нури, д-р Петкова и проф. Христо Желязков. Днес, 4 месеца след катастрофата, Ралица им е благодарна повече от всякога, че диша и е тук.
Казва, че те са нейните ангели спасители – тук на Земята. „Тя е имала абсолютен късмет, защото при такова нещо е можело да пострада много сериозно”, казва проф. Желязков.
За д-р Анета Петкова, Ралица е поредният млад пациент, който влиза в болница, вместо в дома, към който е пътувал, но ясно си спомня жаждата ѝ за живот. „За съжаление това е ежедневие в тази болница. Тъй като поемаме цялата спешност на региона. Изключително много млади хора, които са пострадали при катастрофи, постъпват всеки ден в клиниката”, казва д-р Петкова.
Ралица остава в Клиниката по неврохирургия повече от седмица, а до нея, неотлъчно е майка ѝ. Заради отока на гръбначния мозък, Ралица остава обездвижена няколко дни. Успява да направи първите си крачки на четвъртия ден. С помощта на лекарите и на мама.
Днес тя се чувства все по-добре. Казва, че обожава живота и може би затова животът не я е пуснал да си отиде. „Всяко нещо се случва с причина. Няма за какво да се сърдя, напротив. Съдбата ми поднесе такова нещо, но ми направи и подарък, защото съм тук в момента”, казва Ралица.
Шофьорът, причинил катастрофата, все още не е понесъл отговорност. „Той до момента не ме е потърсил. Не искам да ми се извинява. Той причини това на две деца. Но след това, той не понесе отговорност. И най-вече съм сърдита, че майка ми претърпя този стрес”, казва тя.
„Това ми беше най-тежко, че някой си може да смачка моето дете и да си тръгне без дори да се поинтересува за състоянието й. Аз съм я родила, възпитала и той в един миг – ще ми затрие детето”, казва майка ѝ Нели.
Въпреки шока от преживяното Ралица се учи да бъде смела отново. Затова решава да пребори страха си и да се качи отново зад волана.
„Моля ви, когато се качвате в колата, оставете всички други мисли настрана. Моля ви, не сте сами на пътя. Белите стават за една секунда. Точно в тази секунда, когато си погледнеш телефона. Еми да, но това съобщение не е по-важно от моя живот! Не е по-важно от твоя живот, от ничий друг живот. Пазете себе си и пазете останалите участници в движението. И не си мислете – това на мен не може да се случи”, призовава Ралица.
Тя оцеля и е късметлийка. Днес повече от всякога се усмихва. Мечтае си тази страшна война на пътя да спре. Има и други мечти, които иска да сбъдне и сега се е вкопчила в живота.
