„Влизането в еврозоната ще удвои цените“, „Заради еврото ще има обедняване и безработица“, „Икономиката на България не е готова за въвеждането на единната европейска валута“. Това са само част от твърденията, които заливат хората на улицата, в интернет или в кварталното кафе.
Чували сте ги, нали? Често с тях се спекулира и се използват за пропаганда. Истина или лъжа се крие зад тях обаче ?
Това се питат редица българи, търсейки достоверен източник на информация. За да ограничат фалшивите новини, свързани с въвеждането на еврото у нас, държавни експерти отговарят на митовете с факти.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Мит: Влизането в еврозоната ще удвои цените
Факт: Опитът на последно присъединилите се към еврозоната държави показва, че непосредственият ефект от приемането на еврото върху ценовите равнища е в порядъка на до 0,3 % и е еднократен за новите държави в еврозоната.
Пример за това е и приемането на еврото в Хърватия. През ноември 2022 г., малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия беше отбелязан инфлационен пик от 13 %, след който инфлацията започна трайно да намалява. Тази тенденция не се промени с влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2023 г. Преминаването от куна към евро имаше слабо въздействие върху потребителските цени, като ефектът му се изчислява от Евростат съвместно с Хърватската централна банка в покачване до 0,2 %.
Ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,3, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.
Мит: Ще има обедняване и понижаване на доходите
Факт: Присъединяването към еврозоната е предпоставка за по-бързо доближаване до средните европейски доходи. Ако бъдат взети за сравнение балтийските държави, може да се види ясно процесът на реална конвергенция в доходите в годините след приемането им в еврозоната.
През 2022 г. равнищата на доход на глава от населението в Литва са 89%, в Естония - 85% и 72% в Латвия (от ЕС 27 = 100). Още по-показателен е примерът със средната работна заплата. При Литва, Латвия и Естония средната работна заплата расте, респективно със 108%, 67% и 85% в периода от въвеждането на еврото във всяка от тези страни до 2021 г. Следователно доходите на населението нарастват с по-бързи темпове след присъединяването към еврозоната.
Мит: Икономиката на България не е готова за въвеждането на еврото
Факт: Готовността на българската икономика за приемане на еврото се оценява в Докладите за конвергенция, изготвяни от Европейската централна банка и Европейската комисия на всеки две години или при поискване от съответната държава-членка.
Мит: Влизането в еврозоната няма да помогне на българската икономика
Факт: Единната европейска парична единица има за основна цел да поддържа ценова стабилност и да подпомага общите икономически политики в рамките на ЕС, в съответствие с принципа за отворена пазарна икономика, при свободна конкуренция.
От гледна точка на инвеститори и предприемачи, чисто техническите ползи от въвеждането на еврото са свързани с:
- намаляване на транзакционните разходи;
- подобряване на институционалната рамка на страната;
- по-добър достъп до финансовите пазари.
Също така, след членството в еврозоната ще бъдат премахнати рисковите премии, произтичащи от наличието на национална валута, ще се понижат разходите на банковия сектор за поддържане на ликвидност и буфери и съответно ще се създадат условия за понижение на вътрешните лихви, като е възможно понижаване на рисковата премия на страната и намаление на разходите за финансиране на правителството.
В балтийските държави приемането на еврото повлия положително върху покачването на кредитния рейтинг на страните. Същият ефект се наблюдава и при Хърватия.
Мит: България ще загуби целия си монетарен суверенитет
Факт: Присъединяването на България към еврозоната ще доведе до фундаментална промяна в модела на паричната политика в България.
За разлика от силно ограничените възможности на паричната политика в рамките на режима на паричния съвет, след влизането в еврозоната БНБ ще може да осъществява чрез Евросистемата целия набор от инструменти на паричната политика, които съгласно текущите правила включват операции на открития пазар, ликвидни улеснения с постоянен достъп и изисквания за минимални резерви.
С присъединяването си към еврозоната управителят на БНБ, като член на Управителния съвет на ЕЦБ, ще участва с право на глас на ротационен принцип при формулирането на паричната политика на Евросистемата.
Това означава, че приемането на еврото ще увеличи, а няма да намали паричния суверенитет на България, защото държавата ще участва във вземането на решенията, които засягат паричната ѝ единица.
Мит: България няма да има равен глас при взимането на решения в еврозоната
Факт: След въвеждането на еврото управителят на Българската народна банка (БНБ) ще участва във всички дискусии, засягащи паричната политика на еврозоната, и ще гласува при вземане на решения от Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ).
С цел да се запази способността на Управителния съвет на ЕЦБ да взима решения въпреки увеличаването на броя на членовете му, е въведена ротация на правата на глас на управителите на националните централни банки. Управителите на централните банки на най-големите пет икономики в ЕС (Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия) притежават общо четири гласа при гласуване. Управителите на централните банки на останалите държави от еврозоната разполагат общо с единадесет гласа при гласуване.
Ротацията на правата на глас е ежемесечна. Като пример може да се посочи, че през 2024 г. петнадесетте управители, които си поделят единадесет гласа, ще гласуват между осем и десет месеца от дванадесетте месеца на годината. Управителят на БНБ ще има възможност да гласува в около 70% от гласуванията на Управителния съвет на ЕЦБ (при 21 държави-членки на еврозоната - настоящите 20 + България). Българският глас ще бъде равен на този на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и др.
За сравнение – честотата на гласуване за най-големите пет икономики в ЕС е 80%. Важно е да се има предвид, че Управителният съвет взима повечето от своите решения с консенсус и в тези случаи не се пристъпва към гласуване.
Мит: България ще финансира задлъжнели икономики в еврозоната
Факт: Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) е инструментът за подпомагане на държави от еврозоната, които имат финансови затруднения. Акционер в него е всяка държава от еврозоната. По предварителни оценки след приемане на еврото максималният размер на капитала на България в Европейския механизъм за стабилност ще бъде около 7,29 млрд. евро, като страната ще трябва да внесе около 833 млн. евро на разсрочени вноски за период от 12 години.
Останалата част до максималния размер ще бъде внесена само при поискване, в случай на недостиг в Европейския механизъм за стабилност, което не се е случвало никога от създаването на този механизъм. Дали да бъде отпусната част от него в подкрепа на друга държава, се решава с гласуване с квалифицирано мнозинство от две-трети, при което всяка страна има равен глас. Отпуснатата помощ следва да бъде предоставяна на база на програма за икономическо и фискално приспособяване и след анализ на дълговата устойчивост на държавата-членка на ЕМС, искаща подкрепа.
Дори да бъдат отпуснати средства от ЕМС по време на криза, това не са постоянни трансфери, те подлежат на връщане с дивидент за акционерите. Всички средства, с които България участва в капитала на Европейския механизъм за стабилност, остават собственост на страната ни.
При приемането на нова държава-членка участието в капитала и вноската се преизчисляват от ЕМС.
Мит: БНБ няма да може да емитира евробанкноти и евромонети
Факт: Българската народна банка ще осигурява и контролира печатането на евробанкноти и сеченето на разменни, възпоменателни и колекционерски евромонети от благородни метали и мед в страната.
БНБ ще емитира евромонети в обращение (разменни, с номинал 1, 2, 5, 10, 10, 50 цента и 1 и 2 евро с българска страна), възпоменателни (с номинал 2 евро и същите може да се емитират по повод национална или европейска значима тема) и колекционерски евромонети от благородни метали и мед, като последните ще бъдат законно платежно средство само на територията на Република България.
Българската народна банка определя дизайна на националната страна на разменните и възпоменателни евромонети, които ще емитира, както и дизайна, номиналната стойност и техническите характеристики на колекционерските евромонети, които ще емитира. Количествата възпоменателни евромонети, които националните централни банки възнамеряват да емитират, се одобряват от ЕЦБ.
Мит: След влизането в еврозоната България няма да може да прави собствена бюджетна политика
Факт: Всяка държава-членка на еврозоната самостоятелно взема решения за бюджетната си политика.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
