Ниско ниво на умения и компетенции между учениците, слабо представяне и постижения и огромна пропаст между по-добре и по-зле представящите се български ученици. Това са само част от изводите, които посочва изследването – PISA на ОИСР, представено от Министерството на образованието и науката.
Кризата в българското училищно образование става ясна от проучените знания и умения на 15-16-годишните ученици, в края на задължителното образование. Това поставя България на 47 място сред 65 развити държави в света по функционална грамотност.
Близо половината (44%), сравнено с 41% през 2009 г., от деветокласниците нямат ключови когнитивни умения, ключови за влизането на пазара на труда, както и за пълноценното им участие като граждани. Резултатите на България от проучването показват още, че в у нас има много силна връзка между постиженията на учениците и тяхното социално-икономическо положение.
Къде закъсват учениците?
Плашещото сред резултатите в изследването е, че всеки втори ученик не притежава елементарни знания по математика. „По-сложните неща от математиката, които се изучават, те могат да послужат на хората, които след това смятат да учат математика. Докато на нас са ни нужни по-простите сметки в живота”, обясни Людмила Борисова.
Учителите също признават, че малка част от възпитаниците им могат да приложат наученото на практика.
„На този етап, промените в учебните програми предвиждат увеличаване на броя на часовете само на основата на профилираната подготовка и то най-вече в 11-ти и 12-ти клас”, смята Атанаска Тенева. България е сред държавите в Европа, в които образователните постижения на учениците са най-силно повлияни от семейната и социално-икономическата среда.
7-те най-силни държави в света по математически умения на 15-16-годишните са азиатски. На първо място е Шанхай – Китай 613 т., на второ – Сингапур 573 т.)и на трето – Хонконг -Китай 561 т., страната най-високо в класацията, което е е от Азия е на осма позиция - Лихтенщайн с 535 точки, следвана от Швейцария с 531 точки.
Проучването показва още, че българските ученици бягат по-често от клас от средното за страните и имат ниска вяра в собствениците си способности.
Облаците се разсейват
По данни на ЕК България, наред с Чехия, Германия, Естония, Ирландия, Хърватия, Латвия, Австрия, Полша и Румъния, бележи значителен напредък в намаляването на дела на учениците със слаби резултати.
В ЕС като цяло се отчита сериозно изоставане при математиката, но картината е по-обнадеждаваща при природните науки и четенето.
Под средното в света
Резултатите на България се показват под средните в света (494 точки), но по-добри от представените от страната ни през 2003 г., когато също акцентът на изследването беше върху математика. През 2012 г. България има 439 точки по математика. През 2009 г. те са 428, през 2006 – 413 и през 2000 г. – 430. По природни науки през 2012 г. българските ученици постигат средно 446 точки, през 2009 – 439, през 2006 г. – 436 и през 2000 г. – 448. По четивна грамотност страната ни има 436 т. през 2012, 429 – през 2009 г., 402 – през 2006 и 430 – през 2000 г.
В Шанхай например, които заемат първо място по резултати в PISA 2012, успехът на учениците е поставен в центъра на преподаването. В образователния процес там ключов приоритет за учителите е мотивирането и активното включване на учениците в дейностите в клас.
