Летните лагери масово са без осигурени спасители, а безопасността на децата е оставена на учители, които не умеят добре да плуват. В същото време, над една трета от нещастните случаи в морето са именно с деца.

Според Наредбата за ученическите лагери, организаторите на детски лагери са длъжни да осигурят спасител и лекар. Те трябва да сключат и договор с концесионера, който да отдели зона на плажа за детските групи. На практика повечето групи идват без спасител и за сигурността на децата по принуда следят назначените от концесионера спасители. По този начин те сами влизат в нарушение.

Според Асоциацията по водно спасяване, те нямат право да се занимават с детски групи, защото пренебрегват останалите летовници, а това може да е опасно. Някои концесионери срещу заплащане натоварват с допълнителната охрана спасителите си, но това също е нарушение. За разлика от лекарите обаче, които са под контрола на здравните власти, няма институция, която да следи за нарушения при спасителите.

В Созопол средно по осем групи лагерници на ден ползват централния плаж, без обособено място на пясъка и без осигурен спасител. „Нямаме нужда от спасители, сами се грижим за децата в морето", каза Яна Фериенцова. Ирина Анатолиевна добави, че самата самата тя плува и има звание майстор на спорта.

„Те всичките украинки казват: „Я плаваю, мьй плавали в Тихий океан", те нямат плувна култура, могат да плуват само до близките шамандури"беше мнението на спасителят в Созопол Иван Ранчев. „„Има и два лагера български, ученически, които с комерсиална цел използват ученическия туризъм и спрямо децата нито 1 спасител няма, а те превишават бройката дори за двама", допълва Цоньо Христов - концесионер на Централния плаж в Созопол.

На север, край Варна не е по-различно. Лавренти Силов от варненското БЧК посочи, че децата трябва да бъдат на плитък плаж, където няма опасност, няма течение, няма дънни ями. На „Златни пясъци" дори е предвидена отделна зона за детски групи, но тя стои полупразна. „Те ги пускат всичките във водата, влизат си, къпят се. Едно въз друго качват се. Слава Богу, не знам как досега е нямало някакъв инцидент", чуди се Ивайло Сотиров – управител на Водно-спасителна служба - Златни пясъци.

Все пак има малко ред в прочутото с детските си лагери Кранево. Над 6 000 деца на ден ползват централния плаж на селото. „Всяка една група си има присъствие и на спасителите на плажа, т.е. спасителите, които идват са с тях и на самия плаж. В тоя смисъл от тяхна страна си има охрана", уточни спасителят Калоян Баев. Тихомир Цветков, който е концесионер на Централния плаж в Кранево допълни, че където е най-голямата тълпа от деца, където са лагерите има и обходна двойка, която допълнително, точно в часовете, когато са групите, обикалят и инструктират.

Осигурени спасители имат и лагерите към образователното министерство. Заради занемарената база обаче, от 30 станции по Южното Черноморие работят едва 9. Според Асоциацията по водно спасяване, хроничният недостиг на спасители, тази година е още по-голям, заради изискването концесионерите да осигуряват охрана на плажовете за 4 пълни месеца. Не всички от тях могат да работят толкова време на морето, тъй като за повечето това е втора или временна работа, а и условията не са достатъчно стимулиращи. Подобен проблем се очаква да възникне още следващото лято и с лекарите реаниматори.