Няма публичен регистър, който да посочи колко още деца и техните родители са поставени в ситуацията на семейството на 6-годишната Мария. Това съобщи в предаването „Важното, казано на глас“ по bTV Радио Красимира Величкова от Българския дарителски форум.
„Въпреки, че правилника и наредбата задължават касата този списък да бъде публичен, той всъщност е заключен и скрит“, допълни тя.
„Тревожен е фактът, че от момента, в който фондът беше прехвърлен към НЗОК, дарителските кампании са се увеличили“, обясни педиатърът д-р Бояна Петкова, която познава случая с малката Мими от години. Според тях има много невидими деца, които са в болниците и семействата им сами търсят финансиране за лечението. Те не разчитат на държавата, защото процедурата за кандидатстване в НЗОК е тромава и тежка, коментираха експертите.
„Днес говорих с лекар от детската онкохематология. Той обясни, че те подават заявления към касата за всяко дете, което се лекува по протокол. Нямат никаква обратна връзка, не успяват да се свържат по имейл, няма човек в НЗОК, който да отговаря специално за това. На никого не е ясна процедурата. От всичките подадени от тях заявления, има одобрени само две. И никой не знае защо точно на тези деца са одобрени, а всички други са висящи“, каза д-р Бояна Петкова.
Тя коментира и действията на колегите си от ИСУЛ:„Мария беше терминално болно дете. Не мисля, че семейството й трябваше да бъде поставено в тази ситуация. Но трябва да си дадем сметка, че нито лекарите, нито болницата могат да работят с медикаменти, които никой не заплаща. Това е един системен проблем и случаят с Мария го извади на показ. И този проблем ще засяга още деца”, каза още д-р Бояна Петкова.
Попитана за условията, в които работят педиатрите в България, д-р Бояна Петкова заяви: „За съжаление финансирането на здравеопазването в България все още е зависимо от лобисткия принцип. Педиатрията няма лоби, не носи пари. Тя не работи с медикаменти или медицински изделия, от които могат да се вземат комисионни и от педиатрията не може да се печели”, смята лекарката.
