Стремежът на хората да покоряват върхове има различни мотиви. За едни е тест за собствените им възможности, за други търсене на емоции и адреналин. Красотата на природата и спиращите дъха гледки са за всички. Изправен високо в планината, дишащ с пълни гърди чист въздух се понасяш към хоризонта до там до където стига твоя поглед.

Има нещо общо между това да изкачиш някой връх и това да се гмурнеш дълбоко в лазурните морски води. И на едното и на другото виждаш красотата на природата. Разликата е в посоката.

Ако се изправите на брега на някое море, а зад вас е привидно безжизнената, гореща пустиня, съвсем естетвено е да пожелаете да се потопите под синята повърхност, изтъкано от различни нюанси на синьо и зелено.

Много хора правят точно това. Не се изкачват на високо, а се гмуркат на дълбоко. Не, че няма и такива, които правят и двете. Особена категория са едни от тях, които практикуват една много интересна дисциплина, известна като фрии дайвинг.

Технически казано, това е спускане на дълбочина без използването на водолазно оборудване. Приликата е в използването на неопрен, плавници или моно плавник, шнорхел, щипка за носа и разбира се маска. Към оборудването е и надуваеа шамандура и въже, което се спъска към дълбините на морето. Някои от най-подготвените гмуркачи по пътя на това въже стигат дълбочина от над сто метра. Впечатляващ резултат.

Това “изкачване” си прилича с истинското, защото недостъгят на кислород е основен проблем. И докато на големи височини в планината все пак може да си поемеш въздух, макар и разреден, под вода е невъзможно. Затова и гледката на хора готвещи се да се гмурнат дълбоко без водолазно оборудване е интересна.

На повърхността виждаш едни плуващи хоризонтално човешки тела, които изглеждат безжизнени. На практика това е моментът на концентрация. Някой може да го определи и като медитиране. Съзнанието работи за постигането на максимален покой при който тялото трябва да влезе в определен ритъм цялящ минимален разход на енергия и разбира се кислород. Това се вижда и от спускането надолу.

Бавни плавни движения. Прилича на свободно падане, но във водна среда, което прилича на падане от високо, но на забавени кадри. Изплуването също е със забавени движения. Ако сте в близост и наблюдавате този тип гмуркане, може да опитате да задържите въздуха в себе си толкова дълго, колкото продължава гмуркането и изплуването на повърхността.

Това е добър личен опит за да разберете какво може да постигне човек с тренировки и усилия да овладее и подчини в някакъв смисъл собственото си тяло. Хора практикуващи този тип гмуркане са в състояние да задържат въздуха си 3, 4 и дори 5 минути. Най-добрите и повече. Да не говорим за това, че и в девете посоки трябва да изравнявате налягането, което сме свикнали да усещаме в ушите. Всеки е чувал, че рязкото изплуване от голяма дълбочина е равно на самоубииство.

Това е опит и се постига с тренировки.

Впчатляващо е това което правят хората занимаващи се със свободно гмуркане. Някой ще си каже, че това е пореден пример на причудливо занимание и може би ще е прав. Сигурно е това, че е пример за вечния стремеж на човек да постига привидно невъзможни неща и е пример, че това е възможно посредством дисциплина и последователност.

Подобен тип гмуркане все пак не е лесно. Затова човекът е измислил акваланга и всичко необходимо да се гмурнете и видите невероятния морски свят. За това не ви е необходимо, а дори да може да плувате. Ако никого не сте го правили, без да преувеличавам ще Ви кажа, че усещането си заслужава.

Въпрос на малко усилие и да напуснете за час-два стандартните си занимания на море, като препичане на плажа или пиенето на нещо на бара. И едно предупреждение. Има опасност щом веднъж го направите да се пристрастите :)

Още по темата вижте във видеото.