Не е хубаво да казваме, че България е малка държава. Обикновено, това оправдание излъчва комплекси. Що се касае до спорта обаче, тези, които усещат върху свой гръб, че понякога наистина България е твърде малка, са спортистите.

Ще кажете, че не е така. И ще извадите своите доводи.

Доводи, че когато си добър, няма значение под чий флаг си роден. Спортът в 21 век, в 2024 г., отдавна не е просто занимание, в което непременно ще победиш, ако си добър.

Снимка: Lap.bg

Спортът още от началото на новото хилядолетие е брутален бизнес за милиони, а доста често и за милиарди. И в него наистина не е достатъчно да бъдеш добър. Понякога няма да ти стигне дори ако си най-добър по спортно-технически показатели.

В професионалния спорт първо играят парите.

Кубрат и Тервел: За тебе, мамо! (ВИДЕО И СНИМКИ)

Защото парите движат интересите. И чак след това идва голата спортна слава. И уменията на този, или онзи. Разбира се, все още има спортове, незасегнати от урагана на парите и интересите, но за тези спортове не се надявайте да гледате в праймтайм-а, на която и да било телевизия.

Снимка: Lap.bg

В професионалния бокс, спортът сам по себе си от десетилетия е превърнат в истинска индустрия.

Професионалният бокс е една добре смазана машина, в която има правила, които няма да откриете на лист хартия. Там важи ситният шрифт. Там плават големите акули.

Двама братя, българи, са сред топ бойците в професионалния бокс през последното десетилетие.

 

На всичкото отгоре, те са извоювали с кръв и пот имената им да тежат и да удрят здраво в двете най-престижни категории, в категориите, които са големите пари, големите интереси и най-мръсните игри: тежка и полутежка категория.

Снимка: Lap.bg

Тези двама братя няма как да бъдат сбъркани, защото носят фамилия, която винаги ще ви държи нащрек и инстинктивно ще ви кара да заемете защитна позиция, за да не отнесете някой здрав ляв прав, или ъперкът.

Те се казват Кубрат Пулев и Тервел Пулев и се стягат за невиждано шоу в събота вечер в „Арена София“.

Историята им е тъжна, пропита с чудовищно количество болка, загуби, тъга и мизерия.

Но историята им е символ на чест, достойнство и изчезващи човешки ценности. Това е историята на едно семейство, което минава през Ада, на което днес остава пример, че в българското общество все още има смисъл да имаме семейство.

Кубрат, Тервел и техните 23 стъпала на съдбата (ВИДЕО+СНИМКИ)

Все още има смисъл братя и сестри да се обичат, да се уважават, да се подкрепят, да си помагат.

Да почитат българските традиции.

Да ценят българските празници.

Пулеви са именно такъв пример: каквото и да се случва в живота им, никога няма да ги видите разделени. Напротив: колкото им е по-тежко, толкова по-здраво се държат един на друг.

Всичко започва от една панелка в столичния квартал „Младост“-2.

Панелка, но пък зад нейните стени някога е струяло толкова много любов и имало толкова много книги, че днес всичко това звучи сякаш от някой друг живот, от някое отдавна отминало, едва ли не нереалистично време.

 

Там, зад стените на този скромен, но уютен дом, в който лавиците по стените са натежали от книги, един корав българин, изкован от принципи, отглежда петте си деца. Отглежда си заедно с любовта на живота си – неговата Христина.

Христина и Венко Пулеви имат цял отбор, на който посвещават всяка минута от своя живот: 

Това са техните момичета Ани, Виктория и Боряна и… диамантите им – двете мъжки рожби, за които Венко Пулев мечтае с цялото си същество – Кубрат и Тервел.

ОНЛАЙН РЕПОРТАЖ: Битките на Пулеви в София

Какво ли би станало, ако нещастието не бе споходило рано-рано това задружно семейство?

Как ли би се развил пътя на всяко едно от тези прекрасни деца на 80-те, които днес отдавна са пораснали?

Това един Господ може да каже.

Лошото идва за секунди.

За него няма смисъл да търсиш отговор: Защо?

 

Защото съдбата дава изпитания само на онези свои чеда, за които е сигурна, че ще оцелеят, че няма да се пречупят, че ще продължат напред.

Кубрат и Тервел: Майка ни беше толкова добра, че не можеше да ни се скара (ВИДЕО)

Една ослепително красива, стройна и достойна жена си отива внезапно от този свят.

Христина Пулева си отива за един миг, оставяйки съпруга си с пълна къща деца, които нямат късмета да изживеят безгрижно детство.

Кубрат е на 10, когато губи майка си.

Тервел е на около 9. Разликата във възрастта между двамата братя, е по-малко от 2 години. Сестрите им не са много по-големи от тях. Всичките пет деца са породени.

Тайната на братя Пулеви: Кръв, пот и сълзи. В този ред (ВИДЕО)

И така, преди повече от три десетилетия, един корав, но изтъкан от чест и достойнство баща остава сам. И трябва да бъде и баща, и майка на своите дъщери и синове.

„Когато някой иска да те повали и когато ти си толкова близо да преклониш глава, тогава помни: зад твоето име, стои моето име.“

Кубрат ВЕНКОВ Пулев. И Тервел ВЕНКОВ Пулев.

Те никога не забравят заветът на своя баща.

 

И каквото и да им поднася живота от онзи кошмарен миг досега, двамата остават с поглед, вперен право напред. Или с очи, които се взират към небето. Там, където от много, много отдавна са техните най-верни поддръжници и най-предани фенове – техните родители.

Кубрат Пулев и Тервел Пулев растат в тежки времена.

Но никога не изтръгват любовта към бокса, която баща им насажда в сърцата им едва проходили. Венко Пулев поставя боксови ръкавици върху ръцете на синовете си още преди те да могат да говорят.

Венко Пулев обува боксови гащета на двамата и изписва тържествено имената на синовете си – имена, които избира целенасочено да бъдат на велики български ханове.

Каква ирония на съдбата, нали?

Един от символите на професионалния бокс днес е именно това – имената на бойците са извезани върху колана на техните състезателни гащета. Как този голям българин, патриот и родолюбец би могъл да знае, че момчетата му ще носят именно такива шорти, с избродирани великите си имена върху тях?

Как би могъл да го знае Венко Пулев това в средата и в края на 80-те години на миналия век?

Единственото, което знаем, е че тогава той е УСЕЩАЛ.

 

Усещал е, че това ще се случи.

Може би дълбоко в себе си е допускал, че няма да е жив, за да се пръска от гордост докато стои в непосредствена близост до ринга и гледа как ръката на Тервел или на Кубрат е вдигната победоносно след поредната кървава битка.

Това днес няма никакво значение.

Това, което има значение е, че когато Кубрат и Тервел са толкова малки, че при първия опит на баща им да ги запише организирано на бокс, от Левски му отказват и го връщат с думите: Доведи ги пак догодина. Венко Пулев обаче се ядосва, а когато той се ядосва, по-добре да не си на пътя му.

И ги води в ЦСКА.

Семейството едва свързва двата края, но този баща е склонен да даде и последните си пари, за да купи поредната книга за своята библиотека. Библиотека, за която съседите и до днес твърдят, че е била най-колосалната в целия квартал, че е била една от най-големите семейни библиотеки въобще в града.

Венко става и ляга с мисълта, че един ден, неговите двама ханове ще бъдат великани на ринга, за тях ще говорят всички – по целия свят, а двамата ще прославят България, като големи шампиони. Той разказва тази история много преди да се е случила твърдо убеден, че няма сила, която да отклони синовете му от това да я превърнат в реалност.

„Много често баща ни разказваше за нас и за това какви шампиони ще станем и как ще прославим България на всеки, с когото се спираше да поговори. Разказваше го докато пазарува в кварталния магазин, разказваше го пред съседи, пред приятели“, споделя Кубрат и допълва:

„На нас с Тервел понякога ни беше неудобно, опитвахме се да го спрем, да му кажем: Татко, хайде, стига. Но той не млъкваше и той никога не спря да говори за нас по този начин.“

„Нашият път е пример за това, че когато човек иска нещо, когато има силата и куража да си го представи, когато има волята да го започне и да не се предаде никога, то няма нещо, което не е по силите на човешкото същество“, разказва и Тервел.

Първият боксов ринг на братя Пулеви е в общото мазе на блок 225 в квартал „Младост“-2.

Там, Венко Пулев приспособява помещението и то лека-полека добива вид на боксова зала. В мазето има боксова круша, има въжета, има постери и плакати по стените.

И там, ден след ден, но всеки ден без събота и неделя, Венко Пулев тренира с часове синовете си. Дълги часове, в които нито Кубрат, нито Тервел имат правото да решат дали им се играе повече с децата навън.

„Ние блъскахме в мазето под зоркия поглед на баща ни и чувахме как останалите деца от квартала играят навън. Естествено, че като деца ни се е искало и ние да сме навън и да играем, но това никога не се случваше. Имаше си закони в нашето семейство“, казва Кубрат.

Продължи да четеш