Конституционният съд (КС) отхвърли искането на президента Росен Плевнелиев да се произнесе дали държавният глава може и трябва да насрочи парламентарни избори в последните три месеца от мандата си, или не.

Според съдиите питането на президента е недопустимо, защото текстът на Конституцията е ясен.

В определението, с което искането за тълкуване се отклонява, КС посочва, че нормата е императивна: действащият президент има правомощието да назначава служебно правителство, но няма правомощие да разпуска Народното събрание.

Изберете магазин

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.
Advertisement

„И да тече тримесечният срок, щом са налице предпоставките – оставка на правителството и действащ парламент, президентът може да назначи служебно правителство. Щом президентът не може да разпусне Народното събрание, не може и да определя дата на изборите за ново Народно събрание”, поясняват конституционните съдии.

Искането за тълкуване на Конституцията президентът Плевнелиев отправи на 14 ноември.

В него той посочи, че в общественото пространство и в правната литература съществуват различни мнения по отношение на процедурата по чл. 99, ал. 7 от Конституцията.

Първата теза е, че през последните три месеца от мандата си президентът не може да разпусне Народното събрание и не може да насрочи нови избори, като може да назначи служебно правителство (това казва и Конституционният съд сега).

Втората теза е, че през последните три месеца от мандата си държавният глава не може да разпуска Народното събрание, но назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок, посочи преди седмица президентът.

Днешното определение на КС беше подписано с особено мнение от съдиите Кети Маркова и Анастас Анастасов.

Според тях питането на президента е трябвало да бъде допуснато за разглеждане по същество, тъй като изпълнява всички изискуеми от Конституцията и закона предпоставки за форма, реквизити и съдържание.

Според тях по-голямата си част мотивите на определението съдържат „констатации, съображения, анализ и изводи, които разгледани съвкупно, обективират не нещо друго, а именно развита тълкувателна дейност, изначално отречена като недопустима за случая”.

Според тях макар да се е отказал да тълкува Конституцията, съдът е направил именно това, но като е избегнал безусловната задължителност и стабилност на резултата от извършеното автентично тълкуване, които могат да бъдат постигнати единствено по силата на решението по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията.

Съдия Филип Димитров също подписа определението с особено мнение – според него КС правилно е приел, че не може да даде задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 99, ал. 7 от Конституцията, но не защото нормата е ясна, а защото в този случай КС би законодателствал, попълвайки очевидна празнота в Основния закон.