Конституционният съд (КС) отхвърли искането на президента Росен Плевнелиев да се произнесе дали държавният глава може и трябва да насрочи парламентарни избори в последните три месеца от мандата си, или не.
Според съдиите питането на президента е недопустимо, защото текстът на Конституцията е ясен.
В определението, с което искането за тълкуване се отклонява, КС посочва, че нормата е императивна: действащият президент има правомощието да назначава служебно правителство, но няма правомощие да разпуска Народното събрание.
„И да тече тримесечният срок, щом са налице предпоставките – оставка на правителството и действащ парламент, президентът може да назначи служебно правителство. Щом президентът не може да разпусне Народното събрание, не може и да определя дата на изборите за ново Народно събрание”, поясняват конституционните съдии.
Искането за тълкуване на Конституцията президентът Плевнелиев отправи на 14 ноември.
В него той посочи, че в общественото пространство и в правната литература съществуват различни мнения по отношение на процедурата по чл. 99, ал. 7 от Конституцията.
Първата теза е, че през последните три месеца от мандата си президентът не може да разпусне Народното събрание и не може да насрочи нови избори, като може да назначи служебно правителство (това казва и Конституционният съд сега).
Втората теза е, че през последните три месеца от мандата си държавният глава не може да разпуска Народното събрание, но назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок, посочи преди седмица президентът.
Днешното определение на КС беше подписано с особено мнение от съдиите Кети Маркова и Анастас Анастасов.
Според тях питането на президента е трябвало да бъде допуснато за разглеждане по същество, тъй като изпълнява всички изискуеми от Конституцията и закона предпоставки за форма, реквизити и съдържание.
Според тях по-голямата си част мотивите на определението съдържат „констатации, съображения, анализ и изводи, които разгледани съвкупно, обективират не нещо друго, а именно развита тълкувателна дейност, изначално отречена като недопустима за случая”.
Според тях макар да се е отказал да тълкува Конституцията, съдът е направил именно това, но като е избегнал безусловната задължителност и стабилност на резултата от извършеното автентично тълкуване, които могат да бъдат постигнати единствено по силата на решението по чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията.
Съдия Филип Димитров също подписа определението с особено мнение – според него КС правилно е приел, че не може да даде задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 99, ал. 7 от Конституцията, но не защото нормата е ясна, а защото в този случай КС би законодателствал, попълвайки очевидна празнота в Основния закон.
