Църквата не се плаши от канонизацията на дядо Добри. Въпросът е Бог да прослави, църквата не е тази, която ще направи светеца. Когато Бог прослави това и с дара на чудотворството, тогава църквата установява този факт и го признава. Това каза в предаването „Тази събота” отец Серафим, игумен на Кремиковския манастир, където дядо Добри живя през последните две години.
Той съобщи още, че в Кремиковския манастир са започнали кампания, защото има много хора, които са преживели чудеса с дядо Добри.
Има хора, на които е показал пътя, той просто виждаше в теб като те погледне, каза още отецът и допълни, че затова са започнали да събират случки и събития.
Отец Серафим призова всички, които искат, на адреса на Кремиковския манастир да изпращат чудеса, това е първата стъпка, за да се върви към канонизация на дядо Добри.
По думите му всички, които са се докоснали до дядо Добри най-малкото са се размислили за живота си.
„Дядо Добри беше един човек, българин като всички нас, но същевременно той беше един великан, гигант, който не можем да си представим, един Космос. Човек, който имаше изключителна вяра в Бога и знаеше, че това е смисълът на целия живот и това всъщност искаше да покаже и на нас, допълни отецът.
Първите думи на дядо Добри към него са били „Ставай да служим”, разказа той.
„Когато потропа на вратата, беше една сутрин рано, когато с много голямо главоболие лежах вкъщи, когато потропа на вратата, не ми се отваряше, толкова много ме болеше главата. Не знаех кой тропа, той продължава, щеше да я събори, и каза: „Ти ли си отецът”, казвам – „Аз съм”, не се познавахме тогава още, съвсем нов бях в Горна Малина, и каза „Ставай да отиваме да служим” и за първи път тогава се вдигнахме и отидохме в църквата в Байлово”, спомня си отецът първата си среща с дядо Добри.
Как е избрал този път не беше основното в живота на дядо Добри. Той беше намерил съкровището и искаше да покаже това съкровище на всички хора, допълни отецът.
Наблягаше на това какво да правим, как да живеем и какъв е смисълът. Той виждаше смисълът само в Бог, за него нямаше друго – храната, питието, храната, дрехите бяха временни, едно средство, с което ние преминаваме земния си живот. Смисълът е вечността, той искаше да покаже на хората, че има вечност, която е приготвена за нас, че ние хората не сме като животните – да се храним, да живеем и да умираме. И Бог ни дава възможността да живеем вечно, допълни отец Серафим.
По думите му, дядо Добри е бил изключително скромен, живеел е с това, което донесат хората. „Имало е случаи, в които, ако не му донесе никой, няма да яде и тези две филийки хляб, за себе си не се грижеше изобщо”, разказа отецът.
Дядо Добри много вярваше, че България и българите сме на Бога хора и вярваше, че ще преминем през изпитания и трудности, но Бог ще ни обнови и отново ще се върнем към вярата. Не случайно това беше смисълът на целия му живот. Събирането на средства не го правеше заради самите средства, а за да накара хората да бъдат милостиви, искаше да ги подтикне със своето даряване, да събуди в тях чувството на милосърдието към останалите и това да помогне на самите хора, когато те проявят милост и Бог да бъде милостив към тях.
Не случайно възстановяваше храмове. Имали сме случаи, когато е искал да възстанови манастир, който е напълно западнал и някой казва – защо да го възстановяваме, там няма хора, а той казва – ние да го възстановим, пък Бог ще си изпрати хора, допълни отец Серафим.
Болестта не е нещо, което ни наврежда, знаеше той, тя в повечето случаи ни помага, за да ни покаже пътя, допълни отец Серафим.
