Криминалисти от МВР три пъти са изследвали косите на Васил Левски. Русите кичури са съхранявани първо от майката на Апостола, след това от сестра му Яна и накрая са предадени на Министерството на просвещението.
Косите на Апостола са една от най-ценните реликви, които са останали от него. Златистите кичури се пазят в Националния военно-исторически музей и винаги предизвикват вълнение.
„Това е най-личната, най-емоционалната връзка, която българите могат да осъществят в наши дни с Апостола. Това е частичка от самия него”, разяснява Диана Костова, главен експерт в НВИМ.
През 1864 г. Апостолът решава да свали расото и да се посвети на Отечеството. Затова моли приятелите си да отрежат косата му.
„Неговите приятели обаче отказват. За тях това е един вид светотатство – да посегнат на косите на дякон. Той ги нарича страхливци, взима ножицата и сам отрязва косите си. Завива ги в кърпа и ги предава на своята майка. Майка му ги съхранява до края на живота си”, разказва Диана Костова.
Сестрата на Левски – Яна, по-късно предава реликвите на държавата. Години след това, през 1973 г., шестима експерти от института по криминалистика към МВР правят първата експертиза на златистите кичури.
„По време на този анализ е направено и едно много важно откритие – че всъщност кръвната група на Апостола е била нулева. Един факт, който ние днес знаем и изтъкваме като една много хубава метафора – единствената кръвна група, която може да дава на всички”, отбелязва главният експерт в НВИМ.
Косите, пазени и предадени от близките на Левски, криминалистите приемат за базова проба и я сравняват с второ откритие – кичури, скрити в медальона, който носел Апостола.
„Когато го отворихме, видяхме,че има една малка снимчица на Васил Левски и под снимката имаше косми. Те бяха неколкократно срязани, защото кутийката беше много малка”, коментира бившият директор на НИК – МВК проф. д-р Костадин Бобев.
Това затруднява експертите, разказва бившият директор на института. „Защото клетъчният материал и Y – хромозомите, които се извличат, се намират в луковицата, в началната част на стълбчето на косъма. Косите в медальона имаха прорязани ъгълчета – от молци. От това можеше да се направи заключение, че те са били съхранявани в някаква стая, преди да се сложат в медальона, където е имало вълнени дрехи. И молците заедно с дрехите са нападнали космите”, допълва той.
„Направихме реален опит с молци с други косми и същите прояждания се получиха като при тях”, казва още Бобев.
През 1981 г. институтът прави ново изследване – сравнява коси на Левски от два различни музея, а през 2007 г. изготвя ДНК експертиза и я сравнява с коси на неговите наследници. За донор е избрана една от неговите племенници – Божана Пачаурова. Дъщерите ѝ с трепет разказват за момента, в който тя дава за изследване свои кичури.
„Когато съобщиха резултата от анализа, ние изпитахме невероятна гордост, че носим част от гените на най-великия син на България. Благодарим на съдбата, че е била толкова щедра към нас в това отношение. Изпитахме и много мъка, защото мама вече беше починала, тя не можа да съпреживее този момент, който сме убедени, че щеше да бъде един от най-значимите в живота ѝ”, отбелязва Стефана Ветренска, наследница на Левски.
„Вътрешно изпитваме разбира се гордост, но не я афишираме”, заяви и Мария Касабова.
Освен косите, в Института по криминалистика многократно са изследвани и кости, за които имало твърдения, че са на Левски.
„Не сме имали случай, в който носят и представят кости за изследвания, които да съответстват на ръста на Васил Левски”, заяви Бобев.
ДНК кодът на Левски обаче е изключително важен, твърди професорът по криминалистика. Защото именно той някой ден би могъл да докаже, че изследователи наистина са открили къде е погребан Апостола.
