Корупционните практики в България разцъфват и средата не може да се повлияе от реформите. Даването на подкуп в над половината случай става след като е поискан и за тази година 53% от далите подкуп са го направили в резултат на оказан натиск от служителите. Пред 2007 г. този дял се движи в интервала 90-96%. Това са част от изводите от проучване на Центъра за изследване на демокрацията: "Корупция и антикорупция в България (2012-2013)", реализиран с подкрепата на Фондация "Фридрих Еберт".
В България все още съществува среда, която способства за разцвета на корупцията, а реформите не са достатъчни за противодействието й. Проблемът е в корупцията по високите етажи на властта, за която трябва да се вземат решителни мерки. "Правителството излезе с обещание за морална алтернатива и се надявам да видим мерки и позитивна картина през следващите години", подчерта ръководителят на фондацията Регине Шуберт при представянето на изследването.
"Всички знаем, че корупцията е един от основните проблеми в България. В докладите за напредъка на ЕК постоянно се обръща внимание на този проблем. Бях разочарована с данните от проучването, тъй като няма отбелязани успехи с противодействието. Корупцията е на същото ниво и това в тревожен факт", добави Шуберт.
Все така корумпираната администрация
Изследването сочи още, че през последните две години равнището на административната корупция остава практическите непроменено. Средно 14% от населението е участвало в корупционни сделки. Изследването показва и други тревожни факти – през последните години се наблюдава формирането на устойчиво корупционно поведение.
Динамиката на корупционните практики в стопанския сектор също остава непроменена. Принципната допустимост на корупцията при населението е устойчиво ниска, а при бизнеса продължава да намалява. Въпреки това, практическата ефикасност от корупцията остава на високи нива. Изследването сочи, че доверието в държавните институции и съдебната власт продължава да е много ниско, а действията на държавните органи и съдебната власт за борба с корупцията остават безрезултатни и неясни.
Корупцията е изследвана по няколко показателя – прозрачност, отговорност, отчетност и универсализъм. "Увеличаване на прозрачността има, но стигне ли се договори и споразумения, вратите се затварят с различни аргументи – търговска тайна, лична информация", каза още Александър Стоянов и даде пример с енергетиката, в която през последните години са открити редица диспропорции при проектите, цените и договорите, а политическата класа разглежда сектора като източник на корупцията. "Не се поде и битката с монополите и олигарсите в енергетиката, а прозрачността и отчетността са ограничени", подчерта Стоянов. "Корупционният натиск намалява, но няма промяна, която да намали съществения натиск. Основният фактор за корупционно поведение са служителите в администрацията, а сред гражданите има нагласа, че с корупция, проблемите могат да бъдат решени", допълни Стоянов.
Липса на яснота при законотворчеството
Според Мария Йорданова от ЦИД непрозрачността при приемането на ключови закони продължава. Йорданова даде пример за закона за ДАНС и закона за СРС-тата, които са приети в кратки срокове, без спазване на законовите срокове и без дебати.
"В НС съществуват примери за ненавременно избиране и без никаква обосновка като квотите на ВСС и други ключови комисии.Това за фактори, които влияят на доверието в институциите. Кризата и легитимността на държавното управление е основана и на това", подчерта Йорданова и продължи: "Конституционният съд е независим орган, но едно от конституционните решение даде повод за размисъл дали няма поддаване на политически натиск и нисък професионализъм у съдиите, а това също доведе обществено недоволство". Йорданова напомни, че от Парламентарната комисия за борба с корупцията, етиката беше извадена, "по чисто персонални причини".
"В изпълнителната власт, комисията за предотвратяване на конфликт на интереси бе сведена до едно тефтерче. Корупцията е системен проблем и решенията трябва да се търсят реформи и включване на повече звена и механизми, което за съжаление не се случва понастоящем", категорична бе Йорданова, която допълни, че политическата корупция продължава да остава безнаказана.
Според анализатора Филип Гунев фокусът на ДАНС и ГДБОП е по ниските етажи на властта и все още практически нямаме органи, които да не са в политическа зависимост и да разследват. "Различното е, че със смяната на правителството, политическата чистка на всички нива в администрацията има определено негативен елемент върху разследването.
Практиката да се подменя целия слой от служители, които трябва да противодействат, е абсолютна вредна, защото новите служители са с политическа обвързаност. Това им пречи да водят разследвания за борба с политическата корупция. При ГЕРБ е имаше форма на приемственост и политическите чистки не са бяха в толкова големи и в такъв кратък срок", заключи Гунев.