Корупция в медиите, дефицит на качество, изобилие, но не и разнообразие. Това са основните заключение в изследването "Балкански медиен барометър: България 2012", изготвено от Фондация "Фридрих Еберт".
„Разследващата журналистика е рядкост, а автоцензурата процъфтява. Корупцията остава широко разпространена, като формите й варират от приемането на скъпи подаръци до директни плащания”, отбеляза изпълнителният директор на фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов, който представи данните.
Според него проблемите на медийната среда твърде често произлизат отвътре, от самата професионална общност, която не е готова сама да отстои свободата си и често се възползва от липсата на ясни регламенти.
По думите му, основните два проблема в сектора са липсата на плурализъм и политическата обвързаност и натиск.
„Този натиск се осъществява най-вече от една коалиция между частните собственици и политическия сектор, като в следствие на това се налага редакционен натиск, теми-табу и насаждане на страх у журналистите”, твърди Спасов.
Проучването е направено през април в четири области и отразява гледната точка на медийни експерти, журналисти и неправителствени организации.
Свободата на изразяване с оценка "3"
от максимално "5". Основните констатации са, че има формално добра законова защита на основните човешки права и свобода на медиите и нормативните актове на ЕС в тази област имат пряко действие в България.
Въпреки това обаче, практиката е съвсем различна, защото законовите положения трудно намират реализация в ежедневната работа на медиите.
Правораздавателната система е в дълбока криза и не насърчава спазването на законите, отбеляза Спасов.
Изобилие, но не и разнообразие - такава е констатацията по отношение на второто направление - разнообразие, независимост и устойчивост на медийната среда. Качеството е дефицит, за сметка на доминиращото „жълто” съдържание.
Разпространението контролирано от няколко ключови играчи
Концентрацията е сериозна заплаха, но е трудно проследима поради липса на яснота кой е реалният собственик на една медия, показва изследването.
Относно медийното законодателство анализът посочва, че то е било често променяно, много пъти с лобистки привкус. Сред основните проблеми на регулатора СЕМ е откроен недостатъчният контрол върху спазването на програмите схеми и липса на достатъчно санкции при промяна на съдържанието на програмите.
Професионалните стандарти в българските медии формират последната, четвърта тематична област в анализа. Един от основните проблеми в тази сфера е свързан с ниската ефективност на медийната саморегулация.
Етичният кодекс на българските медии не е подписан от представителите на много от най-тиражираните медии, а дори подписалите го не се придържат стриктно към него.
Участниците в медийния барометър обаче не очакват радикални жестове за промяна нито от държавата, нито от собствениците на медиите.
