Не трябва да имаме съмнение, че военната операция, която турската армия започна в пограничните райони на Сирия, е планирана така, че да постави Европа пред свършен факт. В момент, в който новата Европейска комисия не е сформирана, а нейният нов председател Урсула фон ден Лайен не показва особена дипломатическа и публична активност, Съюзът в тази ситуация няма особено голямо поле за реакция.
Както външният министър на Турция Мавлют Чавушоглу написа в статия за "Ню Йорк Таймс" тази седмица, Турция е най-големият приемник на бежанци в света. И Европа плаща на Анкара да държи тези хора в своите граници. Това е коз, който Ердоган използва в отношенията си с Европа.
Накратко, турската позиция е следната: Ние не извършваме нападение над кюрдите. Те не са ни врагове. Ние се борим с терористи, подготвяйки почвата за завръщане на милионите сирийски бежанци, които ние сме приели, гарантирали сме им подслон, храна и сигурност. "Кюрдските части за народна защита" в Сирия се опитват да представят себе си пред света като бойци срещу ДАЕШ, но те контрабандно въоръжават "Кюрдската работническа партия" ПКК. И ние повече няма да толерираме това.
Кюрдската позиция е следната: Ние бяхме излъгани след Първата световна война и сме най-многочисленият народ без държава в света. Ние смазахме "Ислямска държава" и затворихме над 10 хиляди техни бойци в затвори на територия, на която в момента ние гарантираме сигурността.
Ако турската армия ни изтласка, тези джихадисти ще тръгнат към Европа, или "Ислямска държава" ще се прегрупира и възроди отново. Ние свършихме мръсната работа на американците и те в момента ни предават.
Това са двете позиции накратко. Турците са твърдо решени да продължат. Кюрдите в Сирия са решени да се отбраняват. Искат затваряне на въздушното пространство над североизточна Сирия, за да влязат в директна война с турската армия, което би било невъзможно при въздушна подкрепа.
На този фон, Европа е притисната от две страни. Ако не възрази категорично срещу действията на Ердоган, ще потвърди своята слаба позиция пред нарушаването на човешките права. Ако обаче реагира прекалено остро, рискува стотици хиляди бежанци отново да потеглят през Съюза към западната част на континента – нещо, за което Ердоган периодично обича да размахва заплашително пръст.
В тази ситуация България трябва да действа мъдро и без много думи. Трябва да се приготвим за сценарий, при който мигрантският натиск към нашата територия ще се засили в следващите няколко месеца, ако Турция се почувства притисната.
Дори и това да не се случи, всичко това увеличава потенциалната опасност от нови атентати из континента. Само за няколко дни, Европа се изправя пред нов и ключов епизод на турската драма с кюрдите и арабите. И всички ще сме свидетели на неговия развой, защото той засяга всички.
